Крушуна, Януари

Лош навик ми е преди да тръгна на някъде, да се мъча да предвидя какво ще е положението за снимане. Това обикновено ми създава някакви очаквания, които най-често разочароват.
В този случай беше малко по-различно – определено времето не оправда очакванията, но имаше какво да се снима, така че нямах за какво да мрънкам.
Тръгнах от София в обилен снеговалеж, като си представях, че около Ловеч също ще вали (така поне казваха синоптиците), което ми даваше надежда, че ще хвана Крушунските водопади в снежен вариант. Като добавим и малко ледени висулки тук-там и в главата изскачат клишета като “Зимна приказка”, “Ледена феерия” и т.н.
В Ловеч беше валяло, но доста по-малко и в комбинация със затоплящото се време, почвах да се страхувам какво ще заваря на другия ден.
Пристигнах рано в Крушуна и директно забих към водопадите. Температурите не бяха достатъчно ниски, за да е замръзнал толкова, колкото исках, сняг нямаше никакъв, но самият водопад си беше красив и снимането почна:

Мястото там предлага на практика безкраен материал за кадри:

Малко за местността: намира се в подножието на Деветашкото плато и е образувана от река, която извира от близка пещера. Самото плато има карстов състав и водата минавайки през него, разтваря скален материал и го отлага в района на водопада в интересни форми.
Kарстов релеф:

И още малко:

Изглед отгоре:

Достъпността на водопадите щеше да е доста трудна без мостчетата построени на ключови места. Чрез тях се стига до горният водопад, който мога да снимам постоянно:

Пристрастен съм към тези травертинови чаши и начина, по който водата изглежда, докато се излива от една в друга:

И малко по-отблизо:

И още една, по силно е от мен 🙂

В един момент се усетих, че няма смисъл от повече кадри и потеглих обратно…съответно поснимах още малко:

След около още час снимане (няма да ви занимавам повече с кадри от там) успях да се отскубна и да потегля към селото. Имах обаче доста време до обратния рейс, а самото село не предлага нещо интересно. Реших, че сега е моментът да потърся един малко известен водопад, за който бях чувал. По описанията на хората, които бяха ходили до него успях да хвана някаква пътека и без особени надежди се понесох по нея…след по-малко от десет минути го видях благодарениe на обезлистената гора. Трудно ми беше да повярвам, че се оказа толкова лесно. Аналогично този водопад беше образуван от река, извираща от близка пещера, която разбрах, че се казва “Урушка маара” (в главата ми самото Деветашко плато заприличваше на огромно парче сирене с всичките тези реки течащи през него и извиращи от всякакви дупки):

Плочата на входа е в памет на двама водолази загинали вътре.

Около сто метра по-надолу водата се излива от скален праг и образува това:

Бях казал, че стигнах лесно до мястото, но около самия водопад придвижването се оказа отчайващо. Нападалите огромни травертинови блокове в комбинация с бодливата гъста растителност ме докара почти до рев, но определено ще се върна някога рано на пролет, за да го заснема в зелено и с малко повече вода.

Това беше всичко от това пътуване, следва Стара планина и снимки от маршрута Карлово – х.Васил Левски.

Чао и умната 😉

Posted in водопад, Крушуна, Крушунски водопади

25.12.2009, Ямбол

Здрасти на всички !

Това ми е първият блог-пост, така че, честито на мен 🙂

Принципно снимам основно природа и е малко странно, че започвам с репортаж, но така се получи: излязох да си пробвам новата играчка по улиците на Ямбол, беше 25.12.2009, провеждаше се обичайното коледарско надиграване, нещата се случваха и в резултат станаха няколко интересни кадъра.
Малко повече за “декора”: центърът на Ямбол по това време е интересно място – пълно е с хора, от всякъде димят скари, пие се на открито и по много. Представете си класически селски сбор от осемдесетте на миналия век…но през 2009 година, което неминуемо поражда впечатления от всякакъв род.
Може би тук е мястото да предупредя, че на връх коледарските надигравания коледари в този репортаж няма да видите. Поради странни причини се съсредоточих върху други неща.

Да почнем с малко интересни участници:

Тези сладури предполагам чакаха мъжете си да се натанцуват по коледарски и да си ходят:

Семеен портрет под релефа на Ради Иван Колесов:

Подрастващ коледар. Майка му (в дясно) с гордост ми позволи да го снимам:

Имаше и гост-музикант – минаващите често покрай градинката на Софийски Университет ще го познаят:

Този сладур го зяпаше с интерес:

Както и този:

Междувременно, както казах, пие се много:

Този дядо много искрено се съгласи да го снимам…не му бях на късмет, след 5 минути го ограбиха и в лудницата от хора никой нищо не разбра:

Ето и една малка Мона Лиза:

Някои се забавляваха, докато за други беше просто “поредния ден в офиса”:

Интересна играчка в NintendoWii-епохата:

Балонче Шрек…гадното гласче в главата ми се заигра с мисълта срещу колко пари са добити авторските права върху образа:

Вездесъщите обречени кученца, коварно сложени в съд, от който няма излизане и така, докато им се спре тока. Самите батерии виждате изакани безгрижно на асвалта, точно както правят истинските кученца:

Фонтанът и около него:

Обща снимка пред театъра…странно защо, но кошчето за боклук е полу-празно:

За това пък саксията в градинката е пълна:

Казах ли, че много се пие?

Някаква символика ми светна в това стъпкано, кално, изкуствено цвете:

Тука пък някаква ирония…

На другия ден общината бързо се погрижи за получилото се бунище…впечатленията ми обаче си останаха. Изводите са за вас.

Чао и до скоро 🙂

Posted in Коледа, Ямбол