Здрасти на всички !
Това ми е първият блог-пост, така че, честито на мен 🙂
Принципно снимам основно природа и е малко странно, че започвам с репортаж, но така се получи: излязох да си пробвам новата играчка по улиците на Ямбол, беше 25.12.2009, провеждаше се обичайното коледарско надиграване, нещата се случваха и в резултат станаха няколко интересни кадъра.
Малко повече за “декора”: центърът на Ямбол по това време е интересно място – пълно е с хора, от всякъде димят скари, пие се на открито и по много. Представете си класически селски сбор от осемдесетте на миналия век…но през 2009 година, което неминуемо поражда впечатления от всякакъв род.
Може би тук е мястото да предупредя, че на връх коледарските надигравания коледари в този репортаж няма да видите. Поради странни причини се съсредоточих върху други неща.
Да почнем с малко интересни участници:
Тези сладури предполагам чакаха мъжете си да се натанцуват по коледарски и да си ходят:
Семеен портрет под релефа на Ради Иван Колесов:
Подрастващ коледар. Майка му (в дясно) с гордост ми позволи да го снимам:
Имаше и гост-музикант – минаващите често покрай градинката на Софийски Университет ще го познаят:
Този сладур го зяпаше с интерес:
Както и този:
Междувременно, както казах, пие се много:
Този дядо много искрено се съгласи да го снимам…не му бях на късмет, след 5 минути го ограбиха и в лудницата от хора никой нищо не разбра:
Ето и една малка Мона Лиза:
Някои се забавляваха, докато за други беше просто “поредния ден в офиса”:
Интересна играчка в NintendoWii-епохата:
Балонче Шрек…гадното гласче в главата ми се заигра с мисълта срещу колко пари са добити авторските права върху образа:
Вездесъщите обречени кученца, коварно сложени в съд, от който няма излизане и така, докато им се спре тока. Самите батерии виждате изакани безгрижно на асвалта, точно както правят истинските кученца:
Фонтанът и около него:
Обща снимка пред театъра…странно защо, но кошчето за боклук е полу-празно:
За това пък саксията в градинката е пълна:
Казах ли, че много се пие?
Някаква символика ми светна в това стъпкано, кално, изкуствено цвете:
Тука пък някаква ирония…
На другия ден общината бързо се погрижи за получилото се бунище…впечатленията ми обаче си останаха. Изводите са за вас.
Чао и до скоро 🙂