Постепенно стигнахме билото и започнаха гледките – не случайно заклетите пирински глави, за които Стара Планина е майтап, уважават района около връх Голям Купен, понеже релефът им напомня на Пирин.

За първи път минавах по тези места, но определено ми станаха любими:

Постепенно пътеката закриволичи по ръба на билото, като от двете страни се спускаха безкрайни пропасти, а тук-там по скалите намирахме възпоменателни плочки на туристи, които са направили последната си грешна стъпка някъде наоколо. За около два-три часа си забравихме чувството за хумор…

Като доближихме и Големия Купен, ми се наложи да прибера апарата, понеже имаше места, на които със сигурност щях да го потроша. Катерейки вкопчен за стоманените въжета мислено благодарях за тихото време и липсата на дъжд.
След още час прескочихме и Купена и остана само връх Амбарица:

Голям и Малък Купен от запад.