Последният си пост го свърших с обещанието да продължа със снимките от есенната инвазия на централен Балкан, но за разнообразие ще включа един кратък рапорт от едно инцидентно пътуване.

С един приятел решихме да се поразходим до Жеравна, за да пощракаме. Селцето няма нужда от представяне, но ако някой иска да прочете нещо повече, ето един полезен линк. Потенциалът там е сериозен, но за малкото време, за което се отбихме, не свърших кой знае какво:

Като цяло тази есен се получи малко странна – застудя бързо и цветовете не станаха идеални. Все пак имаше изключения:

Малко и от чаровните възрожденски улички:

Най-много ми хареса родната къща на Йордан Йовков, още повече, че ми е и любим писател:

След като пообиколихме и пробвахме една от местните механи, решихме да се качим малко по-навътре в източния Балкан, за да пробваме как стоят нещата с есента….не стояха особено впечатляващо.
На картата видяхме, че не сме далеч от язовир Тича и решихме, че там може да ни излезе късмета.
Може би щеше да ни е по-интересно, ако бяхме рибари, но за снимане на този язовир този ден имаше толкова малко, че на сила щракнах някакви кадри просто да не съм капо:

Тука има някакви наченки на нещо, но само толкова:

Последва дълго връщане наситено с полу-интелигентни ругатни насочени към късмета ни днес, а и живота като цяло 😀

В следващия пост обещавам повече. Лека 😉