Или едно пътуване, което зарязах…

 Природата не винаги е стряскащо красива. Напротив. Тези моменти са толкова редки, че хора като мен са готови на странни неща, за да ги документират. Отново бях тръгнал към х.Васил Левски с конкретни очаквания, но този път просто спрях в Карлово и като погледнах времето, реших, че е абсурд да имам някакъв шанс да хвана, каквото искам. Не обичам да олицетворявам природата излишно, но все пак Стара Планина този ден ми вдъхна усещането за някой, на който не му е особено до теб. Като приятелка, която е станала с главата надолу (за да смекча нормалния израз) и предпочита да си е сама за известно време.
Съответно и аз се фръцнах, и се помотах малко из Карлово преди да се прибера. Щракнах местната природна гордост, водопада “Сучурум”, за да не падна “на нула”. Дебитът му до някъде само  потвърди, че няма смисъл да се качвам.

‘Ми чао.