Пролетни миграции

Това време от годината е, през което фотографското стадо мигрира към цъфналите рапични полета. Навсякъде е осеяно с жълти петна, които са идеален обект за снимане почти във всякакво време. Аз лично успях да се пробвам в един облачен ден и ето резултатите:

Беше и ветровито, а за мен това си значи само “дълги експозиции”.
Хубавото е, че имах и сериозен избор къде да снимам, понеже край целия град беше осеяно с десетки полета. Карах си на наоколо и от време на време спирах под учудените погледи на разни тираджии, за да пробвам поредната композиция:

На края паркирах и закрачих по-сериозно из нивите. Облаците бяха просто идеални този ден, а мен дори не ме домързя да експериментирам с различни скорости:
бързо…
бавно.
 И още веднъж:
бързо…
,,,и бавно.

На моменти облаците се разцепваха и за малко да стане уникално…но не би, слънцето проби колкото да доразкраси малко:

Мисля да приключа до тук, че почнах да виждам жълти петна като си затворя очите.
Следва първа част от едно пътуване из Северна България, в което за един ден видяхме три водопада и три пещери…
Лека 😉
This entry was posted in облаци, поле, пролет, рапица.

2 Comments

  1. Мартин Петров 05/10/2011 at 10:53 AM #

    Не спираш ей, умора няма ли за теб 🙂 Добра идея с ‘бавно,бързо’ експониране! 🙂

  2. Tihomir E. Mladenov 05/10/2011 at 12:04 PM #

    Третата и петата снимка радват много! Ще ми се и аз да имах възможност като теб всяка седмица да щъкам нанякъде 🙂

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*