Горното тъпо заглавие си има обяснение: стремейки се да заклещим перфектен момент в снимка, често се налага да се връщаме отново и отново на местата, които снимаме. Постепенно обаче едно от тях се откроява като мястото, което никога не можем да хванем добре. Чел съм истории за постоянно скучно време, развалена техника, изхабени батерии и какво ли не още. При мен за сега такова място се оказва изоставената църква край село Виден. Снимах я  по време на един скучен залез миналата есен. Тази пролет ходих сумарно три пъти, като в единия залезчето се оказа по-постно дори от есента.

Хронологично нещата се случиха горе-долу така: за първото ходене няма да пиша нищо повече от това, че беше просто тъпо.
Вторият път беше по-забавно, понеже ставаше горе-долу за снимане, но важният момент го гледах от колата на идване и го изтървах за около две-три минути. Щракнах два кадъра в последствие, които не са кой знае какво:

В един от следващите дни отново запалих към този край, но с идеята да снимам един интересен язовир. На картата видях, че седи точно под любимия ми централен балкан, което предполагаше интересни гледки.
Снимането почна малко по-рано с един изглед към сливенския балкан:
 Облачността, която се стелеше над балкана ме надъха сериозно. До язовира стигнах сравнително лесно въпреки разбитите пътища. Оказа се наистина много интересен за снимане, но сушата тази пролет беше маркирала и тукашната гледка:
Облаците обаче бяха страхотни:
Харесах си композиция за залез и разпънах статива, за да чакам. Междувременно правех по някой и друг кадър на облачните структури:
Тогава в главата ми влезе грешната муха: гледайки как се носят облачните маси, реших, че имам шанс да хвана нещо интересно на църквата, която беше на около половин час път. Колебаех се известно време, дилемата беше дали да остана на този приятен язовир, където почти сигурно ще стане хубав залез или да бързам на пожар към друго място, което не само, че съм снимал скоро, а и не беше ясно дали щеше да стане изобщо нещо…така написано човек няма нужда дори от начално образование, за да  вземе решение. Аз обаче подпалих към църквата. Нямам обяснение защо.
В интерес на истината, в началото нещата изглеждаха добре, но като пристигнах, небето над мен се изясни. Във всички останали посоки се стелеха прекрасни облаци, освен в посоката на мечтания кадър. Седях и се усмихвах истерично. Точно по залез едно облаче мина, колкото да ме издразни. Снимах го от немай къде:
Далеч не е кадъра, който искам, но това е положението.
Пътувайки наобратно разсъждавах какво ме накара да напусна добрата позиция, която бях заел на язовира. Стигнах до извода, че щом има поговорка, която идеално описва ситуацията, а именно “Да пуснеш питомното, за да гониш дивото…”, може би е нещо съвсем нормално, макар и странно като поведение…както и да е, останах си с надеждата, че някой ден ще добавя идеалната снимка на тази църква към колекцията си. Подозирам, че ще се случи неочаквано и след това ще се чудя на късмета си…
Лека от мен 😉

2 thoughts on “Язовир Домлян и проклятието на Св.Атанасий

  1. В интерес на истината тази църква няма кой знае колко гледни точки подходящи за сниманe. Това, което си показал е доста добро, но май е и единствената гледна точка, която става. Въртял съм се около язовира да снимам църквата от различни ъгли, но нищо не става.

  2. Ами да, там няма кой знае какви възможности за композиране. На мен зора ми е да хвана особен тип залез, който за сега не се случва.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *