"Корабите" на Синеморец

Това място е от онези, които станаха известни сравнително скоро – след като беше облекчен режима на достъп до тях, понеже се намират прекалено близо до границата с Турция. Всъщност това важи за най-интересната част от южното черноморие. “Корабите” са две скали близо до северния бряг на Синеморец, които са заслужили името си естествено заради интересната си форма. На мен известно време ми бягаха. Пролетното ми посещение се оказа само информативно, като снимка им направих единствено с телефона си, за да дразня всички познати загорели за отпуска и море. Последвалото ми септемврийско посещение обаче се стече по коренно различен начин…

По едно стечение на обстоятелствата се оказа, че планираното снимане на Север се отлага, за това бързо трябваше да отреагирам с нов план. Луната беше в светлата си част и съответно не беше трудно да измисля едно нощно снимане по морето. Въпросните скали ми щукнаха някак си естествено заради подходящото си изложение.

Пристигнах там и заварих статично море и динамично небе. Това с липсата на вълни беше леко тъпо, но пък се получаваха хубави отражения:

Принципно почти всяко снимане започвам със “загряващи” снимки, които след това се оказва, че не стават особено, но сега за разлика от всеки път, взеха, че се получиха.

Голям облак беше скрил слънцето и светлината беше леко плоска, но пак беше красиво:

След като слънцето се показа, повторих обратно почти всички композиции до момента на различно осветление:

Получаваха се приятни, но все още слънцето беше прекалено високо. Съответно зачаках, нямаше смисъл да се хабя. Постепенно нещата почнаха да се случват:

Нивото на водата беше паднало доста, откривайки безкраен материал за преден план…

…а светлината постепенно започна да става червеникава и да оцветява скалите по-интересно:

Тука някъде смених оптиката с възможно най-широкото, което имам и пейзажът започна да изглежда още по-интересен:

Особено се кефех как линиите на облаците и брега се събираха в хоризонта и някак си естествено се фокусираха в двата кораба:

Слънцето се беше поскрило, но цветовете бяха страхотни:

Катерейки се по брега, мярнах съседния плаж, където един рибар беше застанал точно на слънчевата пътека:

За мой късмет стоя достатъчно дълго, за да изчистя малко предния план:

Отново се фокусирах върху скалите:

Снимах като изтърван, динамиката в небетo променяше всичко за секунди:

Слънцето вече слезе толкова ниско, че нещата съвсем загрубяха – скалите придобиха кървав оттенък:

Някъде тук усетих, че натрупвам прекалено много подобни кадри и се замислих как да разнообразя…не мислих дълго и сигурно никой няма да изненадам, че надянах “тъмните очила” на апарата, за да пробвам поредната безкрайна експозиция. С бързите облаци на залязващото слънце нещата се получаваха интересно:

След малко цветовете се смениха заради настъпването на синия час:

В обратна посока обаче синият час за момент отстъпи на кратко лирично отклонение в розово – облаците високов небето отразиха последните слънчеви лъчи и светлината наоколо придаде извънземна атмосфера:

След малко вече всичко угасна и зачаках да изгрее луната, за да видя какво още ще се случи. Облаците обаче се сгъстиха и звездите се появяваха само за секунди. Пробвах няколко кадъра, но не се получаваше това, за което бях дошъл. Изглеждаха си достатъчно добре все пак:

Постепенно стана ясно, че няма смисъл да нахалствам, звезди скоро нямаше да се появят, което странно, но ми подейства облекчаващо – бях леко изцеден от драмите по залеза. Палнах колата към Арапя, където ме чакаше здрава компания и нещата се наредиха просто чудесно.

Това ми беше първо сериозно снимане от почивката, която си бях дал. Малко бях излязъл от форма от към боравене с техниката, но пък светлината беше достатъчно добра, за да ми позволи да хвана много материал, което се случва рядко. Въпреки това, мотивацията ми да се върна някоя лунна нощ не се е понижила особено, което ме гъделичка приятно.

Лека от мен 😉

4 Comments

Ваня Иванова 09/20/2011 at 2:39 PM #

Отново прекрасни снимки.Най-ми хареса с “тъмните очила” и лилавото небе.Иначе прекрасни отражения.

Tihomir E. Mladenov 09/20/2011 at 3:02 PM #

Супер, супер, супер!!! Нацелил си бахти яките условия! Ох, как ми потекоха лигите по тия облачета, като се има предвид, че цяло лято не съм видял нито едно… А за нощните има време – за тях даже ще е по-яко да има голямо вълнение, което да се разбива мощно в скалите 🙂

Христо Свинаров 09/20/2011 at 3:11 PM #

Представи си едни такива облачета край Белоградчик…направо тръпки ме побиват. Иначе за вълнението съм съгласен, ще дебна такъв момент за евентуални нощни бдения 😉

Мартин Петров 09/23/2011 at 7:15 AM #

Първата от снимките с бързите облаци,… страхотна! Хубаво време си издебнал :.

Slowlight.BG

"Корабите" на Синеморец

4 Comments

Post a Comment

ПОТЪРСИ В БЛОГА

АРХИВ