В аналогичната публикация за миналата година си бях пожелал през 2011-та да пускам нещо в блога поне по веднъж на седмица. Нямах особено силни надежди, че ще успея пред вид натовареното ежедневие. Около година по-късно се оказва, че се получи – къде с архивни ретроспекции, къде с раздробяване на някое особено продуктивно пътуване на отделни части…
2011-та ми беше фотографски по-заета от всякога. Всичко започна съвсем случайно през Януари, когато на излизане от магазина съзрях поразредилите се облаци откриващи странния за светлата част на денонощието силует на частично затъмненото слънце. В последствие заради тази публикация стана ясно, че сме почти съседи с Галина Велева, с която по-късно през годината хванахме страхотни неща.
По-късно през Февруари се случи и още едно важно запознанство – това с Ванката Миладинов – с него пък в последствие направо овършахме пътеките. Всичко обаче почна на водопада Полска Скакавица:

През този месец съвсем случайно от снимките на един приятел забелязах интересната местност Ямурджата край Николаево. За една седмица ходих там общо седем пъти, като най-добрите кадри се получиха през последния от тях. Тук някъде се прокрадна надеждата, че все пак може би ще успея да издържа на седмичния ритъм.

През Март с удоволствие открих едни близки до Ямбол гьолчета, които се оказа, че в правилната светлина могат да предложат много:

Също през този месец се помотах и малко по-далеч от светлините на града, за да си начеша един дългогодишен гъдел:

Април ме накара да сляза по течението на Тунджа, за да разгледам какво предлага единия от резерватите по реката – Горна Топчия:

Както обикновено става, пътьом открих за себе си други интересни местенца:

Дойде и Май – принципно един от най-благодатните месеци за снимане. През този месец утрото далеч не се познава от вечерта и на няколко пъти трябваше да отреагирам почти на бегом, за да съм на правилното място.

Май е и сезонът на цъфтящата рапица и пълноводните водопади. Не липсваха и приятни изненади, както и не толкова приятни такива, като на последното се запознах и с Краси Петров:

През този месец направих и първата си самостоятелна изложба, а краят му овеначхме с едно бясно обикаляне на морското ни крайбрежие:

Дойде Юни, в който месец се роди легендата за Рибаря:

Юни е и месецът на високопланинските водопади, а аз успях от части да довърша едни сметки край Райските скали.

Юли е обикновено сезонът на бурите. Тогава обаче цъфти и лавандулата:

През този месец се случи и най-натовареното от към снимки пътуване за годината. Тогава за първи път се видяхме на живо с Тихомир Младенов.

Август беше месец за релаксация. Рядко вадех апарата и обикновено нищо не се случваше пред него. Към края на месеца обаче хванах супер приятен залез на Синеморец, който беляза края на фотографската ми отпуска:

Септември посетихме Пирин с Ванката Миладинов. Беше повече от интересно, а краят на пътуването се беляза от идеален залез на Муратовото езеро, в което се влюбих буквално от пръв поглед:

За Октомври имахме страхотни надежди. Есен 2011 обаче се провали грандиозно. Всичко почна горе-долу обещаващо, но в последствие трябваше да се занесем почти извън България, за да хванем нещо прилично като есенен цвят.

За сметка на това пък Ноември ни изненада страхотно. Почти на майтап се качихме на Седемте езера в Рила, но обстановката беше такава, че почти останахме без батерии от снимане:

Декември обикновено ми е толкова зает с всичките празници, че рядко ми се случва да снимам. Отново обаче почти на шега се получиха много приятни кадри от един залез над София, който заклещихме с Галето Велева.

Декември не е приключил, но през тази година едва ли ще изкарам повече апарата. За следващата година мисля да спра със седмичния ритъм и да се концентрирам повече върху качеството. Факт е, че много публикации бяха най-меко казано зле от към снимки. Кратко и ясно: ще показвам, когато имам какво да покажа.
За финал искам да благодаря специално на Ванката Миладинов, Галето Велева, Тишо Младенов, Краси Петров и всички от фото-бандата, с които 2011-та беше такава, че сега като си спомням, на моменти спирам да дишам. Дано през 2012-та да предефинираме “перфектната година” заедно или поотделно.
Желая на всички Ви весели празници и несекваща енергия през новата година 🙂

11 thoughts on “2011 – ревизия

  1. Чудесна ретроспекция на отиващата си година 🙂 Позволи ми и аз да ти благодаря за това, че ми се връзваш на акъла, за хубавите разходки и за мъдрите съвети при шофирането 🙂 Пожелава ти преди всичко здраве – всичко останало идва само 🙂 Дано Новата година ни донесе още много поводи за внезапни пътувания и много, много хубави снимки 🙂

  2. Страхотен край на една блестяща фотогодина. Браво на теб, на Галя, на Тишо, Ванката и на всички, които с хиляди усилия успяват да направят и постигнат нещо в тези трудни времена. Ще съм много щастлив да си пожелая да се запозная с всички ви на живо и да направиме по една фоторазходка. Радвам се, че ви познавам, макар и онлайн. 🙂 Желая ви още по ползотворна 2012.

  3. в чудесни кадри си отразил годината си. за мен бе удоволствие да те “следя”! пожелавам ти здраве и още по-прекрасна 2012! …иии наистина ли си решил да не публикуваш поне веднъж седмично?!? :-((

  4. Dada, абсолютно, прекалено много плява съм заснел стараейки се да поддържам въпросния ритъм. Иска ми се да можех да публикувам нещо качествено веднъж всяка седмица, но е близо до невъзможното, поне не и в стила, в който представям нещата до момента – с повече снимки, хронология и т.н. В много от случаите, за да се случи нещо качествено за заснемане, отнема повече от седмица.

    Има вариант да мина към стил “един кадър с повече обяснения за заснемането, обработката” и т.н., тогава може би ще успея да поддържам същата скорост…

    Основната идея е от сега нататък да се гордея с материала, а не просто да показвам къде съм се мотал. Друг е вече въпросът какво ще излезе от цялата работа 🙂

  5. Браво Ицак, евала как успя да го направиш това нещо със постовете всяка седмица! Чак ми е някво тъпо, че през идващата година няма да мога да се будя всеки вторник с усмивка, знаейки че има ново разказче за четене 🙂 Айде желая ти през новата 2012 още повече цветни пътешествия и още по-колоритни разказчета 🙂

  6. Успешна 2012 😉 Прав си за блога, аз спрях да пиша редовно, публикувам ако имам нещо по-интерсно ) Иначе ФБ страници са удобни за публикуване на нови снимки, по една бройка с малко текст.

  7. Поздрави за прекрасните снимки.
    Не намерих форма за контакт с автора на този блог. Ще ми посочите ли имейл за контакт.

  8. Vijdam che malko si izliazyl ot ramkata na vodopadite i si napravil naistina krasivi snimki, kvo krasivi be naprau sa si unikalni. Radvam se i che prez godinite, prez koito ne sme se vijdali si napravil snimki, koito da si zaslujavat publikuvaneto. Pozdraviavam te i si spomniam nashite pytuvania, kogato syshto napravi mnogo dobri snimki 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *