Август – Царево, Синеморец, Варвара

Литературната ми муза в момента парадоксално се дави в липсата на каквито и да било конкретни мисли.  За да се докопа до някаква сламка вдъхновение, се наложи да прегледам какви съм ги вършил същия месец от предните години. Оказва се, че Август 2012 ми е най-продуктивният до момента, което е странно пред вид факта, че съм излизал на снимки не повече от три-четири пъти. Както обаче не веднъж съм писал, снимането навън е според условията – като има, картите се пълнят неусетно, батериите свършват и всичко е розово, особено къдравите облачета по залез или изгрев; няма ли драма в небето, пеем народни песни за отминали двойни дъги и се злобим на предстоящите такива.

По интересно съвпадение на обстоятелствата, фотографският Август протече като Юли – снимане в началото и края на месеца, а по средата – работа или активно нищоправене. Стабилното лятно време се разклати за около два дни, което беше напълно достатъчно да ми  задоволи глада за известно време. Първо посрещнах един забавен изгрев на скалите на Царево, на които се каня от години. Не се роди кой знае какво, но си беше нещо:

Морето тъкмо беше почнало да се вълнува и естествено се заиграх с любимите ми през последните месеци вълнисти графики:

Тези скали заслужават друг изгрев.

Същият ден последвахме залеза на Северния плаж на Синеморец. Интересно ми беше да заснема сърцевидната дюна образувала се от зимно-пролетните ветрове. Пътят до нея обаче беше осеян с постоянни изкушения:

Около стотина вълни по-късно успях да се откъсна, за да заснема и самото сърце:

Помислих си, че съм привършил, но както обикновено, не бях, вълните се вдигаха като стени и се пръскаха на стотици форми и в тези случаи снимам като хипнотизиран:

Резултатите от този ден бяха добри, но вътрешно беше останала някаква незадоволена частичка. С неприсъщи за мен злоба и хъс станах за изгрева на следващия ден. Посрещнах го на плажчето, което даде прекрасни залезни резултати предния месец. Пристигнах точно, когато бяха почнали да порозовяват облаците към хоризонта:

Имах още малко време за да хвана синкавата мъгла, която образуват разбиващите се вълни след около минута експозиция:

След този кадър палитрата коренно се смени:

Вълна след вълна рисуваха коя от коя по-интересни картини и не мога да си избера само една от тях този път:
Трябваше все пак да разнообразя предния план:
След още няколко минути цветовете отново рязко смениха основния оттенък, а аз се върнах към каменистия преден план:

Вълната от горния кадър отнесе и последната недоволна частичка, и най-на края успях да издишам. Лутайки се с апарата в обичайното за такива моменти пост-хипнотично състояние, щракнах едно кадро в стил “Осемдесетарска картичка от морето”:

Зачатках бясно и приятно-заоблените камъчета по плажа…

…което вече беше знак да си ходя.

Последните резултати ми заредиха батериите и по-лесно понесох офисната и климатична скука. Към края на месеца прогнозите обаче отново забиха към тревожните цветове, което си е винаги добре дошло. Морето отново се разбесня, но този път резултатите бяха по-постни…поне тези от календарния Август. Ако не за друго, поне съм доволен, че открих за себе си поредното къдраво и безлюдно плажче изобилстващо от форми и текстури:

Запознах се и с малкият братовчед на вече разпадащите се от снимане Кораби край Синеморец:

Много доволно местенце, на което също имам намерение да се връщам идните години…

Толкова от този Август. Изниза се и последният месец без “Р” в името – от тук нататък според народните мъдрости между Септември и Април времето може да демонстрира пълната си гама от номера дори в рамките на един ден. Предстои да видим.

Лека от мен и да не Ви пука, че поредното лято е към края си – без останалите сезони дори нямаше да се нарича “Лято”, а  просто ежедневие 😉

This entry was posted in вълни, плаж Велека, Синеморец.

2 Comments

  1. Мартин Петров 09/04/2012 at 1:15 PM #

    Все по добър бе 😀 🙂 ! Чак не мога да си харесам кадро, всичките са толкова яки. Абе, ти обаче докато не го оръчкаюаш това черноморие, май нямаш намерение да мирясаш, а?! 😉

    • Христо Свинаров 09/04/2012 at 2:17 PM #

      Мерси, Марто 🙂

      Иначе това лято просто така се получи с морето, имах шанса да изкарам повече време наоколо и можех да отреагирам, когато времето предлагаше нещо.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*