Много пъти съм казвал и продължавам да твърдя, че римският мост края Ардино е едно от най-красивите места в България. Това естествено го прави и едно от най-сниманите, което пък от своя страна поставя сериозното предизвикателство да се направи интересен кадър. Имах бегла идея какво искам да постигна, но както обикновено става, обстоятелствата се случваха тотално различно от представите ми.

Наскоро се оказах на гости на група рибари в Източните Родопи, където се случваха перфектни условия на малко тъпо място:

Издържах около два дни, след което реших отново да си пробвам късмета на моста, така и така бях навъртял едни километри. Толкова рано на пролет не бях идвал и си личеше, че до скоро наоколо е бушувала сериозна стихия. Имах много време до евентуалния залез, но не издържах и почнах да щракам:

Вятърът разхождаше пяната по целия вир и всеки кадър се получаваше различен, а небето се люшкаше от абсолютно ясно, до запушено-облачно…обичам Април !

Постепенно стана време за залеза, гледната точка ми харесваше достатъчно, за това си останах на нея. Цветовете започнаха да шарят, а аз си бях загрял:

Последните цветове си заминаха и горе-долу бях получил кадър близо до първоначалната ми идея:

Около четири часа и няколко полицейски проверки по-късно се бях прибрал, но постепенно се чудех кога ли ще се върна, за да пробвам отново…

4 thoughts on “Отново на Дяволския мост

  1. Позицийката е страшна! Представям си я снимката със зелена горичка отсреща или още по-добре – с ярки есенни багри 🙂

  2. Тише, тогава няма толкова вода …
    Ице, много хубаво – моите поздравления 🙂

  3. Тишо, ама само как го надъхваш :).
    Ицо, много е хубав моста, последния кадър е трепач, крайно време ми е да го отчета и аз!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *