Предната публикация завърши с намерението ми да се върна на същото място край Лозенец по изгрев…странно но се случи. Този път вълните бяха слаби, което обаче далеч не се оказа лошо, а напротив: снимането беше леко и спокойно, не чистех обективи през минута, а самите вълни рисуваха приятни драперии:

За разлика от предния път сега не се случиха много кадри, но колкото-толкова:

Хубавата новина е, че изгревите вече са в по-човешки час и не се налага да тръгвам направо от масата. Остава и времето да предложи нужните приятности, и подаръци ще има за всички от сърце…или поне най-близкият еквивалент до това.

Лятото определено свърши, но се надявам, че тепърва морето има какво да предложи. От друга страна пък отдавна не съм снимал планини…

Лека за сега 🙂