Тази разходка се случи от нищото: на гости от най-далечния край на България ни беше дошъл Краси Петров – Apollo и не вървеше да не го разходим до някое по-интересно място за щракане. Наговорихме се с Мариана Добрева – Laika и след кратък размисъл и сверка на прогнозата избрахме морето край Бургас. Натресохме се на утихваща зимна буря тъкмо на време да се покефим на бесните вълни, но да избегнем режещия вятър.

Първоначалния ни опит да минем през бургаските солници срещна напречна греда в лицето на един измръзнал пазач, който недвусмислено каза, че “Няма да стане та’а работа и да си и’аме уважението, че…”. Нямахме време за импровизации, за това директно се посадихме на плажа до мостика, където всеки се впусна да решава фотографските ребуси на разбеснялото се зимно море.

Аз не му мислих особено и стандартно си подпуках вълнестите графики, които поради равния плаж и особените отенъци на пясъка ставаха особено красиви:

untitled-9077

Цветове почти нямаше, но както обикновено, в такива случаи синевата по здрач свърши достатъчно добра работа:

untitled-9107

Като добавим и интересния релеф в небето, който се случи в нужния момент, нещата горе-долу се получиха:

untitled-9109

Не  минахме и без снимки на мостика, чиито светлини добавиха малко космос в иначе тривиалната композиция:

2-9165

Изпратихме последните цветове и зъзнейки хванахме обратния път. Понякога откъм снимки и толкова е достатъчно, за да остане човек с приятен спомен, шедьоврите ще се случат друг път.

Лека 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *