Следващите редове няма да имат нищо общо с пейзажната фотография, но пък снимки ще има, а и в този блог общо взето пиша какво се случва с мен така че това е положението.

Покрай фотографията се оказах за две седмици в близост до цял германски дворец с прилежащите му парк, езеро, патки и един подчертано сприхав лебед, когото кръстих Бастиан Швайнщайгер…и няколко нутрии, които обаче се показваха по късните часове и не влизат в историята. Не се очертаваше да имам особено време за собствени снимки, поне ако искам да спя и ям нормално, но все пак имах късмета да уловя няколко прекрасни момента от живота на това кътче.

Почти през цялото време се радвахме на добро време, което си беше ОК за целта, с която бях там с изключение на една вечер, когато се насладих на “лошото” време, което обожавам. Бързите облаци по залез се размазаха перфектно за около минута:

Същата сцена малко по-късно в синия час, а дворецът – осветен ефектно:

Лебедът упорито отказваше да ми застане в кадър. Общо взето идваше, когато му давах нещо да яде с изключение на един нощен момент, когато може би защото не ме виждаше, успях да го щракна, докато съскаше напосоки в тъмното:

Доста епитети отнесе от мен, докато местният управител не ми показа своята колекция от снимки през годините – на една от тях беше хванал Бастиан гордо крачещ пред няколко грозни патета строени в редица и следвани от прекрасен женски лебед… Тези птици са едни от малкото моногамни същества и формират двойки докато смъртта ги раздели, но без кавички. Стана ми жал за префърцунения самотник, а постоянното му вкиснато настроение намери обяснение поне в моята глава. Оставих го да си пасе и да тормози патките, които му влизаха в личното пространство.

Толкова за там и за да не не съм капо откъм природа, ето едно ранно пролетно пейзажче, което си откраднах малко преди да замина:

Чао за сега 🙂

P.S. Ето малко повече за въпросния дворец, за който се интересува: ЩРАК !!!