Миналата година посетих този мой съименник през Май –  резултатите не бяха особено впечатляващи основно заради малкия дебит на Мийковска река. Тази година реших да намина месец по-рано и след сериозни дъждове, за да пробвам да подобря нещо…ми не се получи кой знае какво.

Първият път провидението ми го върна заради мрънканията ми на тема “липса на вода”…ми ето ти вода, Свинаров, снимай. Да, ама ми беше твърде много, не можех да се движа свободно край разбеснялата се река, което сведе гледните ми точки до една:

Ако не беше приятният цвят на здрача, щях да остана и с по-малко.

Няколко дни по-късно се пробвахме отново. Този път дебитът позволяваше да щъкам кажи-речи свободно наоколо, но отново моментът не беше от тези, от които хлъцваш. Повторих един от миналогодишните ракурси отново с предвалежно, но малко по-скучно небе и горе-долу стана:

Трети път тази пролет едва ли ще има, снимат ми се вече други неща, но нищо не се знае, синоптиците отново пеят песни за дъжд…

Лека за сега 😉