….едно доста гръмко заглавие за количеството материал, който ще предложа, но пролет 2014 я изкарах в други ангажименти.

Всъщност се оказва, че на пейзажа съм посветил точно един ден, резултатите от който обаче съвсем не са лоши. На път за Източните Родопи през тесните крайгранични шосета се натъкнахме на това приятно дърво:

А по-късно през деня вече достигнали конкретното място, за което бяхме тръгнали,  връх Шейновец, разпънахме стативите за очертаващият се като награда залез. Като казвам ‘връх’ някой да не реши, че сме катерили особено, до горе се стига с кола.

След което отново се гмурнах в снимане по работа, където обаче в един от дните успях да си открадна мъглив час, в който да се разходя из Шварцвалд. Въпреки че тази планина е опитомена типично по немски, в този момент мислено успях да се разходя във времената, когато е била ничия:

‘Мистика’ и ‘мъгла’ в главата ми са синоними, това е:

Оказва се, че тази пролет общо-взето съм снимал почти само сУрови дрЪве….ми няма лошо. Лятото би трябвало да е различно.

Ако се чувствате прелъстени и изоставени и имате апетит за още, моля погледнете страницата на Краси Петров , който тази пролет изтрепа ‘де що имаше риба за трепане…лош човек.

Лека от мен 😉