По идея на ФотоПавилион се озовах за малко в Родопите на пленер – нещо което не ми се беше случвало до момента, следователно не знаех какво да очаквам. Предварително разбрах, че ще се запозная на живо с хора, с които си комуникирам от доста време, което си беше чудно както и да го погледнеш.

В заглавието “Вода и звезди” се съдържаше основната идея да снимаме тъмното нощно небе над Родопите, но както по-късно се оказа водата беше прекалено много, а звездите – прекалено малко…

Реших да се движа с групата, за да е по-забавно. Първата спирка беше яз. Белмекен, където ниски облаци запушиха и без това леко скучноватата гледка. Щраках си с телефона под укорителния поглед на организаторите 😀

Втората спирка беше яз. Широка поляна, който ме интересуваше особено понеже още не бях го посещавал. С леко разочарование установих, че пролетното пълноводие е скрило повечето интересни неща по брега; времето също не предполагаше особена забава, за това просто се отдадохме на разходка пък каквото стане…и за малко да стане, но явно бяхме поели в грешната посока и не ни се отвори добра гледка към залеза. Както обикновено става в такива случаи, малко по-късно в синия час си щракнах половин снимка:

След неуспешен изгрев на другия ден хванахме към Смолян и Каньона на водопадите -място което бях виждал пролетно само веднъж и прекаления дебит ме отказа от снимки. Сега водата беше приемлива и с удоволствие изкарахме няколко часа по многобройните скокчета:

Нивото дори позволяваше на места да се гази без опасност за техниката:

На слизане по тонуса на групата личеше, че няма недоволни.

Нощта отново не позволи да се снимат звезди, което не спря най-надъханите все пак да пробват въпреки облаците и влагата…моят ентусиазъм ми стигна безпроблемно да се добера до леглото и да откъртя…ще ми се да мисля, че беше по-скоро плод на мъдрост, а не на мързел.

На другия ден минахме и през последната планирана спирка – Чудните мостове. Там абсолютно се отдадох на туризъм и си останах със снимките на телефона.

Последва безпроблемно прибиране благодарения на свръхестествения ни шофьор, който като се замисля би ни качил и на връх Ботев с автобуса, ако го помолим. Почти веднага заваляха и нови идеи за подобни събития.

За себе си с лека изненада установих, че не чувствам грам съжаление от малкото снимков материал; забавата с новите хора явно ме беше заредила достатъчно.

За финал казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на организаторите за възможността да се срещна с толкова чудесни хора и се надявам в близко бъдеще да повторим, потретим и т.н. 🙂

Лека от мен 😉