След постния Октомври, надеждите ми за есенни кадри останаха за следващия месец, когато обикновено е пикът на сезона в долните земи. Според тази логика си планирах поредния фотографски набег, а целта бяха по-ниските части на Източни Родопи и Сакар. Пътуването беше късо и нямахме късмет с времето, поради което се отдадох на забава с разни фото-играчки:

 

EA3A6658

До този момент не ми се беше удал случай да пострелям с Canon 100-400 mm – ми готино си е 🙂

На връщане се врязохме по интересен път лазещ по билото на Сакар, където привидно беше мнооого красиво, но почти транзитното ни преминаване не даде особени резултати. Мотахме се из шарените гори и докато съжалявах, че нищо няма да си взема от палитрата, се сетих за нещо, което съм правил и друг път, а именно, да откача машината от статива и да се отдам на бавноскоростно мазане. С тази техника резултатите почти винаги са гарантирано приятни, а усилието и мисълта – нищожни:

EA3A6755

Все пак си трябва някакво минимално внимание към обекта – примерно тези иглолистни дънери с контражурно осветени брезички зад тях  дадоха по-интересен резултат от предната снимка:

EA3A6696

Естествено никой никога не е сбъркал с брезички…

EA3A6711

…в някои случаи пък колкото по-кичозно откъм цветове, толкова по-добре…

EA3A6765

…до момента на пълния хаос от форми и цветове, след който вече се кротнах:

EA3A6766

Слизането по билото на Сакар към долината на Тунджа по залез беше особено приятен момент, но мислите ми вече се бяха насочили към планиране на следващата дестинация. Ослушвах се какво ще ми каже интернета, но нито познатите ми фотографи, нито нормалните туристи не подсказваха нещо интересно. В крайна сметка се насочих отново към Белоградчик, където цветовете нормално трябваше да са в пика си.

Тръгнах в приятно време от Южна България, но след като минах Балкана, се гмурнах в мъгла, която беше задушила целия Север. Злорадо гласче в главата ми се хилеше, че за пети път ще отида до тези скали без може би изобщо да си извадя апарата. Пътьом обаче забелязах, че разни реки и поточета изглеждат прекалено пълни за сезона, а така и така минавах през голямото струпване на водопади около Велико Търново…последва рязък завой към Еменския каньон и водопада Момин скок. За първи път го видях толкова силен в този сезон…

EA3A6814

EA3A6831

…и за първи път от доста време ми се случиха кадри, които ясно да казват: “Есен.”.

Поуспокоих се и продължих на Запад, а в главата ми се загнезди въпросчето: след като тази река е толкова силна, какво ли ще е на Крушуна ? До сега не бях виждал есенни кадри на тамошните водопади и вече без изненада, но с приятно чувство в стомаха се оказа, че и тукашната каскада си работи доволно. Радостта ми беше малко преждевременна, понеже на втори поглед се оказа, че почти всичко е опадало и има само едно дърво, което седи красиво, но имаше и други опции:

EA3A6872

Пощраках доволно травертиновите тераси, но горният кадър като че ли казва достатъчно.

Ясно беше, че в Белоградчик днес няма да се спи, за това минах и през Деветашката пещера, за да послушам странния концерт на хилядите прилепи…има защо чучулигите да ги наричат “сладкопойни”.

На следващия ден посоката беше Белоградчик-без-разсейки. Валеше, а видимостта беше никаква. Чудех се дали изобщо ще видя скалите и отговорът по-късно беше кратко и категорично “Не!”. Дъждът беше спрял, но мъглата беше ограничила видимостта до няколко десетки метра. Предварителният план беше да се кротна тука за поне две нощи, но се оказа безсмислено пред вид ситуацията. На следващия ден поех на Юг, като пътьом разгледах едно симпатично водопадче, което не бях посещавал: Бела вода край с. Стакевци. Гората там беше вече в късна есен:

EA3A6913

Докато се мотах по пътеката, попаднах в едно крайно интересно място бъкащо от цветове и форми, което обаче колкото и да мъчех, не можех да заснема подобаващо:

EA3A6963

EA3A6968

Имаше някаква особена атмосфера там, която обаче не успях да опитомя в достоен кадър … има и такива места и моменти, които са повече “състояние”, отколкото география и тогава фотографията е безсилна…общо-взето е като да пробваш да изтанцуваш усещането за цвят или да изпееш усещането за вкус – не е невъзможно, но би те разбрал само някой сърфиращ достатъчно близо до твоята си вълна ……………

След това хукнах към Чипровци през Чупрене.

От там нямам нищо интересно за показване поради сериозна издънка с навигацията, заради която не стигнах до местния водопад…тъпа история за проливен дъжд, кал, едни бордюрчета, дето уж трябваше да са там (и те си бяха там, ама моето “там” беше другаде, понеже бях сънен), овчарски кучета и един самотен стар кръст изникнал от мъглата като перка на акула…няма да ви я разказвам, понеже не е толкова смешна.

Хукнах отново на Юг, като от цялото ма’ане по шосетата си останах с един кадър от късната есен в горите на Западен Балкан, който за секунди заплаши да стане шедьовър, но си остана просто леко посредствено красив:

EA3A7001

Приятно беше все пак да погледам флирта между вятъра и дърветата, които събличаха последните останали листа…беше някак си воайорско.

След това прибрах апарата и повече не се случи да го изкарам, за това и разказът сършва с това изречение.

 

Лека от мен 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *