Пак е това време на годината, когато удрям чертата, за да прегледам и синтезирам какво ми се случи откъм пейзажности през почти изминалите дванайсет месеца.
2014-та започна бавно. Всъщност първата четвърт май никаква я няма като резултати и скачам директно в пролетта, когато ме заведоха на едно чудесно обзорно местенце, което се оказа толкова напоено с история, че човек започва да внимава къде стъпва:
Някъде по това време пробвах отново Христовския водопад, където се убедих, че трудно ще се случи без поне две нощувки на място:
Както обикноветно се случва, докато пътувахме на някъде, обирахме разни десертчета по пътя:
Без план ми се случи отново да намина през Смолянските водопади, където се случиха други ценни моменти, които компенсираха спокойното време:
Годината се преполови, а Юни в последните лета е твърдо запазен за малкото останали отдалечени тъмни гори, където намаляващите популации от светулки все пак здраво работеха по въпроса да се умножават:
Месецът се оказа проливен, което спомогна за разни неочаквани попадения:
Лятото отново се загнездих край морето, а времето изненадващо бълваше цветни облачности:
Общият тон се запази и през Август:
Естествено, някои моменти се отличаваха…
…докато други директно влязоха в “любими”:
Септември разлюля морето още по-сериозно…
…а аз започвах да се стягам за есента…
…която по стечение на обстоятелсвата отснимах основно край водопади…
…и тук-там в някоя крайпътна гора…
Сезонът се оказа изненадващо валежен, но в края му нещата направо излязоха извън контрол, като почти цялата горнотракийска низина заприлича на преливаща чаша. Това естествено роди кадри, които в нормални условия няма как да се заснемат:
Зимата настъпва плахо, сякаш предпочита да е някъде другаде. Пожелавам си все пак да е различна от предната, която приличаше повече на сбъркана ранна пролет, че имам разни неща на ум, а на обичайните заподозрени пожелавам през 2015-та да се виждаме по-често с повод и без 🙂
Наздраве от мен !
ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ: