Месец Юни започна с нещо, което си заслужава собствена публикация – участие във фотографски пленер по случай откриването на първия в България музей на фотографията и визуалните изкуства в град Казанлък. Признавам, че какъвто съм си чвор, обикновено съм резервиран към мероприятия включващи повече от трима минали безкрайно фината ми цедка души, но ще си го кажа още в началото: запознах се с такива прекрасни личности, че направо се засрамих от предварителната си настройка. Толкова.
Условията бяха следните: два снимачни дни из цялата Казанлъшка долина, след което всеки участник представя селекция от кадри, от които пет влизат в изложба за откриването. За разлика от Ямбол обаче, Казанлъшката долина има какво да предложи: Централен Балкан, Средна гора, розови и лавандулови масиви, паметници, два от най-големите язовира в България и десетки други по-малки, но не по-малко интересни фото-изкушения, които ни се откриха постепенно. Въпреки това задачата за мен изглеждаше леко непосилна предвид факта, че понякога ми отнема месеци докато се сдобия с кадър, който бих си закачил на стената. Положението обаче беше такова и започнахме да действаме.
Първият снимачен ден с моята група започнахме от едно чудесно местенце за снимане на дребни птици. За повече информация може да посетите: www.birdsbg.com
Продължихме към Търниченското пръскало, което се вижда доста от далеч и знаех, че няма смисъл да се катери. Изкатерихме го. Не снимах. Идеален старт…
На слизане обаче масивът на Ботев беше завъртял около себе си прекрасна облачна маса, а пътят ни минаваше през огромни масиви от току що започващата да цъфти лавандула. Това спаси деня и малко ми олекна, че все пак ще се покажа на предстоящата изложба:
Бях готов да изчакам залеза на място, но целта беше разнообразие, поради което с мръсна газ подгонихме залеза към язовир Копринка. Излишен за мен ход, но пък успешен за други снимащи, така че се налагаха компромиси.
Следващата сутрин отборите се смениха; групите се избистриха по предпочитания и колите потеглиха. С моите хора се насочихме нагоре към върховете над града, за да видим какво ще предложи Балкана.
Пътьом щракнахме лунния залез:
Изгревът беше постен, за това се наложи да се концентрирам сериозно, за да измисля нещо приемливо; спасиха ме безкрайните поляни с десетки видове цветя:
Съжалявам, че не мога да ви покажа чудесните снимки, които направиха спътниците ми, но ако изложбата се качи в интернет, ще си редактирам разказа.
Предвид нечовешки ранния час на ставане и наближаващата следобедна жега, решихме да се наспим и да превърнем снимачния ден в снимачна нощ на Бузовградския мегалит – място, което ми беше интересно от известно време.
Залезът общо взето копира предния ден, но ние отново бяхме далеч от най-добрите места за снимането му; хубавото за изложбата беше, че другите отбори бяха на по-добри места и за общия успех моментът не беше пропуснат:
Облачността се разсея, луната изгря и започнахме нощните серии. Междувременно мислехме всякакви други забави, за да разнообразим кадрите:
Сумарният кадър на звездите се получи леко дефектен:
Последва интензивна обработка и печат, малко нерви, много ентусиазъм, редене на изложба и тържествено откриване: Казанлък вече си има музей на фотогафията, може да отидете и да разгледате, има какво да се види 🙂
Лека от мен 😉