Този месец по умерените ширини е идиотски. В зависимост от мястото може да ти се случат и четирите сезона, което ще рече, че трябва да си готов за цялата скала от емоции.

Ясно е, че е най-правилно човек да няма очаквания, но пробвайте да не мислите за зелен жираф точно в този момент…обще взето така съм и аз с пейзажа, винаги в главата ми се образуват всякакви видения за какви ли не кадри. Старая се да не ми пречи на снимането.

Та Септември го почнах като мернах из социалните медии едни интересни кадри от Дунав. Оказа се, че реката е обрала сушата на цяла Европа и общо взето е на кота нула, а отдолу са се появили разни забавни неща. Свързах се с автора и тя взе, че на момента ми се върза да го играе екскурзовод, само да се донеса до там. Чудесни хора имало на Север, ако го четеш това, Цветина, и тук много ти благодаря 😉

Та изядохме няколкото стотин километра до Русе и по залез вече бяхме на въпросното място:

Винаги е интересно, когато някаква огромна география като река Дунав примерно, се променя рязко през сезоните и открива подобни коренно различни лица. Качествен пейзаж обаче тук нямаше да се случи поради простичкият факт, че наоколо е индустриална зона и общо взето горният ракурс е единствения възможен без Румънски кранове в кадър.

Тръгнахме да ловим кадри в по-дивите местенца по реката.  Намерихме си един страничен ръкав, който почти беше пресъхнал:

Снимането обаче си беше мъка заради нагрятите пясъци (34 °C цял ден), задушаващата токсична влага (Дунав е като Менделеевата таблица), комарите (които в интерес на истината бяха пренебрежимо малко, но все пак напомняха за себе си) и самия характер на пейзажа, в който се губиш (понеже си една нищожност в космическия ред на нещата).

Извод: Дунавската суша е красива, но адски сложна за снимане и иска по-сериозна подготовка. Връщаме се на морето.

Където след цяло лято тишина, най на края се заформи гръмотевична буря. Малка и далеч, но с гръмотевичните бури не е ОК да се сближава много-много човек. Готина екстра на тази беше, че започна в синия час, малко след като се прибрахме ругаейки, че този залез не можахме да го вкараме в по-интересен кадър:

Та киселото настроение бързо се излекува и за минути бях зареден срещу Птичия остров, за да събирам светкавички:

И малко по-късно:

И още малко по-късно, когато вече нещата започнаха да стават прекалено интересни: минаваща буря на фона на Птичия остров и млечния път за капак…не вярвах на късмета си…и правилно, понеже тук се случи някакви техническа тъпотия (имам само бегло подозрение каква), но качествени кадри не направих. В малък размер седи приемливо, но като се увеличи….

Това е положението, фотографията е едно от тези занимания, в които нямаш особен шанс да се справиш на момента, ако инструментите те предадат. С крилатата фраза на Кубрат Пулев в главата* обработих каквото можах и до там.

Последваха интересни дни, най-красивият от които изтървах, но малко след това се случи утешително изгревче, което регистрирах из безкрайния камънак по Южното черноморие:

Малко след това цветовете започнаха да се размиват и нямаше смисъл от повече кадри:

След което месецът бе преполовен.

Втората половина започна по фотографски скучно, но за поредна година се убеждавам, че иначе безинтересния Септември на морето е определено забавен. Не след дълго в небето отново се появиха разни драперии, които се наложи да снимам на вече отснето предния месец място, но това е положението – ям, където ми сипят:

Лятото официално си замина по реда. Броя го за успешно въпреки два пропуска, за които ама много ме е яд, но….ето ви идея за изложба: “Пропуснати кадри” – взимате няколко празни рамки и в тях на лист хартия обяснявате аджеба какво чудо сте пропуснали и примерно “защо”.  Толкова ше сте Арт’Ъ, че няма да остане риба по водоемите на Балканския полуостров**.

‘Айде лека и на есен с песен.

* “Продължаваме напред !”

** Ако някой все пак го направи това, резервирам си правото на алкохолен хонорар според сезона.