Празничната натовареност на този месец както обикновено прегазва снимачните ми мераци и за поредна година мислено сумтя и планирам мъгляви бунтове в главата си мечтаейки за фотографско усамотение…част от порастването обаче е да се примириш с факта, че твоя си живот не е пък само твой и има едни важни моменти, които пак са лични, но всъщност са за близките ти.

Та така:

Декември започна с приятно гости на Варненската фото-агитка, или поне тази част от нея, с която интересите ни съвпадат.  Своеобразният ми домакин Евгений Иванов беше така добър да ми отдели време и да ме закара на прословутото Варненско езеро – мястото, което спасява спешните залези на местните пейзажисти. За наш късмет или по-скоро заради нискокалоричния залез в този момент там бяхме само ние, но криво-ляво съчинихме нещо:

untitled-6391---Copy

И малко по-късно, кога цветовете станаха по-интересни:

untitled-6398---Copy

Мястото всъщност е чудесно, но за повече, трябва да прегледате снимките на Евгений от горния линк.

Толкова за Декември.

 

Сега по традиция следва преглед на изминалите дванайсет месеца:

Като се позамисля, излиза, че 2015-та всъщност до сега ми е най-успешната година по отношение не толкова на снимане, колкото на разни странични приятности случили се в резултат на основната ми фотографска страст: участвах в пленера и изложбата за откриването на първия музей на фотографията в България, бях лектор за чудесните photoschool.bg, както и разни други малки успехчета, които обаче си остават за мен. Нови хора, нови места, нови впечатления – кеф голям 🙂

Откъм снимане също съм “малко доволен”, както предпочитат да се хвалят кореняците толбухинци – беше доста по-раздвижено от предната година. Този път ревизията ще я направя по сезони, като намек за нещо голямо и хубаво, което предстои през 2016-та:

ЗИМА

Пропуснах я от празнична разсеяност. Обещах си тази да е различно, но за сега поне зима няма. За да не съм капо, ще сложа единственото нещо, което заснех през Януари:

EA3A7162

ПРОЛЕТ

Там вече нещата се случиха. Започна се с един дъждовен залез из иначе тъповатите ямболски поля…

2-0359

…продължи водопадно по едни чисто нови за мен места…

EA3A0386

…както и по някои толкова стари, че на практика си бяха нови…

EA3A0476

…търкаляхме се по Балканските майски цветни килими…

EA3A0543

EA3A0645---Copy

…налазихме нови Родопски потайности…

EA3A1038

…и видяхме по нов начин стари такива…

EA3A0726

…спечелихме с “гол в последната секунда” на Сини вир…

-0071

…и направихме дългогодишно завръщане по лавандуловите полета, за да открием, че България е станала световният износител номер едно на прословутата билка…

EA3A9512

По-успешна пролет не съм имал.

ЛЯТО

За разлика от 2014-та, когато върху ни се изсипаха световните дъждове, 2015-та се оказа класическо горещо, прашно, сухо, осемдесетарско, синьо лято, за което директно обвинявам Загорка Ретро !

Естествено започнах със сезона на светулките, от който първо се бях отказал, но в последствие направих може би най-добрия си подобен кадър до сега…

untitled-1845

…забих по по-малко използваните черни отбивки, за да си намеря нови прекрасни места…

untitled-2239

…натресох се в цъфналите слънчогледи, за да разбера, че хич не е лесно да се снимат…

untitled-2336

…за пореден път стигнах до извода, че в пейзажа “ядеш” каквото, както и където ти сервират…

untitled-3758

…понякога беше лесно…

untitled-4738

…друг път не толкова…

untitled-4776

…завърнах се в Пирин…

untitled-3987

untitled-4666

…и зачаках есента…

untitled-4853

Сега като гледам, няма от какво да съм недоволен. Нещата, които не се случиха, остават в проект за следващото лято – прекрасно е, човек да очаква нещо.

ЕСЕН

2015-та беше може би най-красивата и спокойна есен откакто снимам. Това особено важеше за Балкана – шарено, мъгливо, водопадно и прекрасно. Ще ми се да се бях възползвал по-сериозно, но съм доволен и на това, което ми се случи.

А именно, спах на брега на мъгливо море…

5300---Copy

…посетих дълго-мечтани места, които ме шамаросаха по онзи безцеремонен начин, по който го прави грандиозната природа…

5334---Copy

…включих се като втора цигулка във фотографския оркестър превърнал следващото място в едно от най-сниманите през годината…

untitled-5988---Copy

…видях някои от по-малките перли от Балканската корона (Мартин и Катя, отново благодаря !)…

untitled-5539---Copy

…повторих стари уроци…

untitled-6033---Copy

…и успях да си открадна моменти, докато преподавах уроци на другите…

untitled-6095

Толкова за есента и за годината като цяло.

Истината е, че обичам тези ревизии. Напомнят ми на добрия край на поредния епизод в сериала на собствения ми фотографски живот, а епизод 2015-та беше супер.

За 2016-та не си пожелавам нищо конкретно, освен абстрактните, но крайно важни “да сме живи и здрави” и т.н.

Лека от мен и умната с пиратките !

 

P.S. 

Ето и списъче с ревизиите от предните пет години: 20102011201220132014.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *