Празничната натовареност на този месец както обикновено прегазва снимачните ми мераци и за поредна година мислено сумтя и планирам мъгляви бунтове в главата си мечтаейки за фотографско усамотение…част от порастването обаче е да се примириш с факта, че твоя си живот не е пък само твой и има едни важни моменти, които пак са лични, но всъщност са за близките ти.
Та така:
Декември започна с приятно гости на Варненската фото-агитка, или поне тази част от нея, с която интересите ни съвпадат. Своеобразният ми домакин Евгений Иванов беше така добър да ми отдели време и да ме закара на прословутото Варненско езеро – мястото, което спасява спешните залези на местните пейзажисти. За наш късмет или по-скоро заради нискокалоричния залез в този момент там бяхме само ние, но криво-ляво съчинихме нещо:
И малко по-късно, кога цветовете станаха по-интересни:
Мястото всъщност е чудесно, но за повече, трябва да прегледате снимките на Евгений от горния линк.
Толкова за Декември.
Сега по традиция следва преглед на изминалите дванайсет месеца:
Като се позамисля, излиза, че 2015-та всъщност до сега ми е най-успешната година по отношение не толкова на снимане, колкото на разни странични приятности случили се в резултат на основната ми фотографска страст: участвах в пленера и изложбата за откриването на първия музей на фотографията в България, бях лектор за чудесните photoschool.bg, както и разни други малки успехчета, които обаче си остават за мен. Нови хора, нови места, нови впечатления – кеф голям 🙂
Откъм снимане също съм “малко доволен”, както предпочитат да се хвалят кореняците толбухинци – беше доста по-раздвижено от предната година. Този път ревизията ще я направя по сезони, като намек за нещо голямо и хубаво, което предстои през 2016-та:
ЗИМА
Пропуснах я от празнична разсеяност. Обещах си тази да е различно, но за сега поне зима няма. За да не съм капо, ще сложа единственото нещо, което заснех през Януари:
ПРОЛЕТ
Там вече нещата се случиха. Започна се с един дъждовен залез из иначе тъповатите ямболски поля…
…продължи водопадно по едни чисто нови за мен места…
…както и по някои толкова стари, че на практика си бяха нови…
…търкаляхме се по Балканските майски цветни килими…
…налазихме нови Родопски потайности…
…и видяхме по нов начин стари такива…
…спечелихме с “гол в последната секунда” на Сини вир…
…и направихме дългогодишно завръщане по лавандуловите полета, за да открием, че България е станала световният износител номер едно на прословутата билка…
По-успешна пролет не съм имал.
ЛЯТО
За разлика от 2014-та, когато върху ни се изсипаха световните дъждове, 2015-та се оказа класическо горещо, прашно, сухо, осемдесетарско, синьо лято, за което директно обвинявам Загорка Ретро !
Естествено започнах със сезона на светулките, от който първо се бях отказал, но в последствие направих може би най-добрия си подобен кадър до сега…
…забих по по-малко използваните черни отбивки, за да си намеря нови прекрасни места…
…натресох се в цъфналите слънчогледи, за да разбера, че хич не е лесно да се снимат…
…за пореден път стигнах до извода, че в пейзажа “ядеш” каквото, както и където ти сервират…
…понякога беше лесно…
…друг път не толкова…
…завърнах се в Пирин…
…и зачаках есента…
Сега като гледам, няма от какво да съм недоволен. Нещата, които не се случиха, остават в проект за следващото лято – прекрасно е, човек да очаква нещо.
ЕСЕН
2015-та беше може би най-красивата и спокойна есен откакто снимам. Това особено важеше за Балкана – шарено, мъгливо, водопадно и прекрасно. Ще ми се да се бях възползвал по-сериозно, но съм доволен и на това, което ми се случи.
А именно, спах на брега на мъгливо море…
…посетих дълго-мечтани места, които ме шамаросаха по онзи безцеремонен начин, по който го прави грандиозната природа…
…включих се като втора цигулка във фотографския оркестър превърнал следващото място в едно от най-сниманите през годината…
…видях някои от по-малките перли от Балканската корона (Мартин и Катя, отново благодаря !)…
…повторих стари уроци…
…и успях да си открадна моменти, докато преподавах уроци на другите…
Толкова за есента и за годината като цяло.
Истината е, че обичам тези ревизии. Напомнят ми на добрия край на поредния епизод в сериала на собствения ми фотографски живот, а епизод 2015-та беше супер.
За 2016-та не си пожелавам нищо конкретно, освен абстрактните, но крайно важни “да сме живи и здрави” и т.н.
Лека от мен и умната с пиратките !
P.S.
Ето и списъче с ревизиите от предните пет години: 2010, 2011, 2012, 2013, 2014.