Ами нищо особено.

Ентусиазмът ми за преследване на кадри замръзна някъде на Полска Скакавица. Напънах се да поснимам пролетни водопади, но зарядът ми стигна за толкова.

Излагам се общо-взето, но би трябвало да е временно…

Провидението сякаш ме съжали и като на болно псенце ми набута в устата няколко пролетни хапчета:

Горното го заснех почти до шосето, а за следващите положих дори по-малко усилия:

Интересни нови цветя са се появили по тези краища, миналата пролет ги нямаше.

След около седмица станаха дори по-красиви:

Интересно дали ще завземат крайбрежието и до година. Морският бряг е привидно стабилен, но всъщност се оказва, че многогодишният ритъм е толкова динамичен, че ако някой разбира какво точно се случва, както и защо и как, бих чул какво има да разкаже.

Цветята преминаха и изведнъж стана време за светулки. Този път реших, че ще си втълпя повече ентусиазъм и няма да пропусна годишната заря.

В гората като по часовник всичко светна и аз заредих вечер след вечер в опити да родя интересни кадри.

Началото си беше малко стандартно:

Следващите вечери обаче се оказаха по-сложни. Светулките малко бяха понамалели, но пък глиганите бяха се поувеличили и от десетина вечери само в две нямах близки срещи тях. Където и да застанех, все им бях на пътя, а за разлика от сърните, на тях малко им пука кой е на среща и трябва да си настоятелен, ако искаш да си променят курса. Все пак гората си е тяхна и си поопънахме нервите, но жертви нямаше.

В резултат станаха два от кадрите, за които си мисля от известно време:

Нарочно засилих контраста почти на максимум, за да останат само силуетите на  дърветата, а за следващия успях да си намеря перфектното дърво:

Твърде е вероятно да не му е последното снимане това лято…

Светулките почнаха да гасят панаира, но пък точно навреме в една от следващите сутрини ми се случи изгрев, за който в миналото някой по-чувствителен викинг би нахвърлил две-три епични оди без проблем:

Нямах време да отреагирам за по-добро място, но светлината и цветовете бяха толкова прекрасни, че можех и селфи да си направя, и пак да стане добре.

След което дойде Джулая и започна втората половина от годината, което беше удобен момент да седна и да понапиша горното.

Желая на всички сравнително трезво лято 😉