След като ми свиха сърмите, че се скатавам с писането, с подвита опашка и наострено перо сядам да балансирам месеца, както обикновено.

Юли – посрещнахме Джулая както обикновено – спейки, светулките изгаснаха, барбекюто не изстива, тук-там  е жега, но се търпи, морето е странно бистро и на моменти хладно и като цяло, лятото е по магистралата на шеста.

След горната “снимка” на месеца минавам към буквалните снимки – излиза, че основно съм снимал тръни. Буквално. Миналото лято в предния двор се появиха тези:

-3611

Много им се радвах, но добра снимка не стана. Този Юли обаче се оказа, че малките сладки трънчета са всъщност могъщи колонизатори и бяха четворно повече и по-гъсти. Някой друг би ги окосил още преди да си помислят да цъфнат, но не и в моя двор. И друг път съм си мислел, че ако пейзажистите планирахме какво се случва по полетата, всичко щеше да е в макове и лавандула…и подобни красиви тръни.

Та в началото на месеца със задоволство установих, че след десетина дни ще имам прекрасен преден план, очакваше се само приличен залез. Поръчката не закъсня, даже малко подрани, но горе-долу нещата станаха както си ги представях:

3221---Copy

И малко по-към синия час:

3258---Copy

Последваха още приятни залезчета и за да не се повтарям, мръднах в съседство:

untitled-3359---Copy

Около четиридесет дни по-рано следващото място изглеждаше като букет. Сега лилавите цветя бяха изсъхнали, а по средата им беше изникнал този класически соц-бодил:

untitled-3321---Copy

По някакъв начин обаче ми харесваше. Нещо зазлявам със самокритиката…

Юли е и обикновено месецът, в който минава и шаренията по бреговете:

untitled-3369---Copy

untitled-3377---Copy

Електрикавите водорасли обаче бързо побеляха и все едно не ги е имало.  Малко след това леко на късмет и в резултат на многото приети течности от предната вечер, се събудих на време за този изгрев:
untitled-3420---Copy

Който прерастна в половинчасова гонитба с един кон. Не че съм се нацедил на някакъв проблем, точно обратното, по-скоро той имаше проблем с мен – преследвах животното с апарат в ръка, за да може този скучен пейзаж…

untitled-3489---Copy

…да изглежда по-малко скучен:

untitled-3495---Copy

Много го дебнах мамка му и кон – или светлината беше лоша, или той се снишаваше да пасе и за преден план получавах просто силует на конски задник…което само по себе си не е скучно, но е друга снимка.

Междувременно докато се гонехме из трънливата нива, го щракнах за да си оправя настройките и стана грешка, която обаче май не е пък съвсем грешна:

untitled-3460---Copy

И за финал на месеца, един влажен залез по основната бодлива тема:
untitled-3519---Copy

Градинката ми очевидно е в апогея си, остава само небето да се взриви подобаващо.

Лека за сега 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *