Лятото свършва, а всеки край бил ново начало и ала-бала, и въпреки че двете нямат връзка, реших, че е подходящ момент да започна нещо ново в блога си. От доста време в главата ми се гнезди идеята да споделям черно на бяло защо ми харесва нечий кадър (не мой, а чужд, моите си ги харесвам достатъчно*) и да отговоря на въпроса от заглавието с нещо повече от: “Ми щото е якa, еба#ти !”

Основно си мисля да споделям пейзажи, но нищо чудно да ви занимая и с бисерчета от други жанрове. Същото важи и относно дали ще се ограничавам географски само с Български автори. Сабята все нещо ще покаже. Почвам:

Дълго се колебаех коя да е първата снимка, поради самият факт, че всяко “първо нещо” носи особено значение. В този случай обаче заявявам, че започвам с тази, с която започвам просто така, рано или късно всеки ще си мине по реда.

Иде реч за това шедьовърче на Тишо Младенов:

Белоградчишки скали

Обожавам тази снимка, по ред причини:

• Лаконична е – не е цирк от форми и цветове, какъвто обикновено ни представя природата. Скалите, които реално са много силно текстурирани, тук са просто силуети;
• В нея има загадка – показва едно от най-разпознаваемите места в България, а и от самите скални комплекси, но в момент, в който не е хич лесно за разпознаване;
• Цялостната и атмосфера на “нервно” спокойствие (личното ми усещане за мъглата по принцип е двойствено)
• Заснемането е искало търпение и късмет – бил съм на тези скали в мъгла и два дни изобщо не можах да ги видя. В този случай обаче за кратко са се показали и авторът е бил на място;
• Технически и композиционно е изпълнена перфектно – нещо, което слагам на края, но всъщност от това се започва.

Мисля в тон с кадъра и аз да бъда лаконичен, за това спирам до тук. Повече от този автор, може да видите тук:
Тихомир Младенов

*По този въпрос ще цитирам следното брилянтно наблюдение:”Every man likes the smell of his own farts.” Който има интерес, Google translate ще ви помогне.