Въздухът се диша, морската вода започва леко да хапе, нощите са си направо студени, а цялостната картина е контрастна и цветна.
За мен месецът започна с един прекрасен залез, който обаче ама никак не успях да резултирам в някаква красотичка. Общо-взето изтървах гол на празна врата…
В такива случаи обикновено изразходвам натрупания заряд, като щракам глупости от този тип:
Съвет от мен, във фотографията 0+0 = 0,1 , така че ако нищо не ви спасява, направете ди- , три-, тетра- или не-знам-си-колкоптих и нещата придобиват малко повече тежест. Не прекалявайте с броя на кадрите обаче, че ефектът се връща рязко към нулата.
Морският Септември бързо предложи нова порция динамика и нещата придобиха леко по-розов вид:
Проблемът на динамичното време обаче е, че има случаи, в които те изненадва и се налага ама много бързо да си намериш нещо за снимане (такива проблеми обичам). Хубавото е, като имаш в ръкава си десетгодишни жокери – едни на пръв поглед никакви местенца край Царево, които обаче заспаха под прекрасната облачност и точната сила на вълните:
Много рових, за да си намеря лентовите кадри от същия този процеп, за да се посмеем дружно, но явно са затрити:
За следващата залезна порция се напънах да стигна малко по-далеч, че някак си не върви хората да пътуват стотици километри за да видят нещо, което на мен в случая ми е примерно на десет, и да не положа поне това усилие:
Ако се наложи да сведа до две думи темата на изминалото лято, ще кажа: “Посока – Резово“. Местното крайбрежие определено ме “хвана” и не ме пусна и през Септември, когато преговорих залезно една скала:
Най-готиното в такива случаи с многопластови облаци е, че цветовата гама се мени на няколко пъти…
…докато на края синьото не сложи капак на всичко:
Времето явно беше решило да наваксва и в един месец да напъха всичко, което не се случи в предните три, та Септември се оказа и богат на бури. И в двата случая ми се паднаха в далечината, но свършиха добра работа визуално:
И последно за месеца от Созополското крайбрежие отново с буря на хоризонта:
Горната снимка беше в резултат на факта, че тази година особено не ни се разделяше с лятното ни гнездо, поради което ще перифразирам нещо, което дочух по темата, а именно: “За да ти се случи пак, първо трябва да свърши.”
Умни хора има, браво.
Лека 🙂