Защо харесвам тази снимка ? III

Снимането на пейзаж е за оптимисти. На теория всеки от нас е направил последния се добър кадър и няма гаранция за следващия, защото може да не сме “Там !“. На практика обаче продължаваме да правим каквото ни е по силите да сме по-често навън, за да се окажем отново и отново “Там !“. 

Следващият кадър от тази поредица е плод точно на този вид настройка: години изкарани в търпение, подготовка, мечтания, неуспешни опити, довели в крайна сметка до прекрасен край.

Става въпрос за тази  снимка на пролетния Балкан на Иван Миладинов:

Следва да отговоря и на въпроса от заглавието:

  • Само бегло ще спомена перфектното техническо изпълнение, лаконичната цветова гама – все елементи, за които няма нужда да навлизам в детайли за пореден път;
  • Колкото и клиширано да звучи: моментът е просто приказен. Ама буквално.  Колкото повече гледам, толкова повече ми се засилва усещането, че след малко от мъглата ще се очертае силуета я на Червената шапчица, я на някоя прегърбена старица носеща кошница с ябълки;
  • Знам до голяма степен личната история на тази снимка: от къде идва вдъхновението, колко време е минало, докато се случи, колко трудно и “в последния момент” е било заснемането и.  Рядко се замисляме за всичко довело до раждането на определено произведение и в много случаи самите произведения печелят точно от факта, че са обвити в мистерия – те просто свидетелстват за таланта на автора. При горната снимка е обратното – стойността и в моите очи се вдига точно защото знам повече за обстоятелствата довели до раждането и.

Повече от Ванката: ТУК.


*Говоря за се бе си, но съм убеден, че и с останалите е същото.

This entry was posted in пейзажна фотография България.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*