Дръжте се, мили мои, на лятото му се вижда края !

По средата на този анти-фотографски сезон ми се стори абсолютно нормално да ви занимая със следната снимка на Евгени Динев:

Замръзнал свят

Та защо точно тази от хилядите негови? Поради следните причини:

  • перфектнотозаснеманеипостобработказакоитовсекипътказвам
    чеспоменавамзапоследнонотоваеположението;
  • чудесното решение да се кропне 1х1 – квадратът е привидно проста форма, но ако задълбаем, става ясно, че всъщност е доста по-ограничаваща от нормалния 2х3 правоъгълник, с който сме свикнали;
  • фината цветова гама – вроденият ни грях като пейзажисти е да бъзикаме цветовете, понеже е лесно. В този случай обаче няма нищо излишно;
  • художествено, тази снимка я оприличавам на парченце майсторско хайку и не само заради простотата на линиите и композицията – в този поетически стил има едно правило: по някакъв начин в думите трябва да е внушено годишното време. Нашето крайбрежие рядко показва ясно кога се случва снимката, а точно тази композиция би работила и във всеки друг сезон. Замръзът обаче поставя нещата под съвсем различен ъгъл и морето от примамливо, става смъртоносно. В тази снимка се блъскат обичайното подканящо усещане на спокойната вода с факта, че ако влезем точно сега, може и да ни е за последно. Рядък момент по нашите ширини, брилянтно запаметен.

    (ако имах достатъчно мозък, за да съчиня подходящото хайку за тази снимка, то щеше да се намира тук)

Лека от мен 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *