….иначе казано: открихме фотографската година, защото все отнякъде трябва да я захванем, нали така ?

Януари започна ударно откъм зима, но я снимаха други хора, докато моя милост се ослушваше…обичам да говоря за себе си в трето лице, когато съм в издънка, все едно трия сол на нечия друга глава.

Та при първа възможност решихме да компенсираме пропуска и да забием някой снежен кадър. До тук добре, но първо заваля сняг, след което посред нощ го обърна на дъжд?! и плановете започнаха да се променят, защото до сега не съм видял един чудесен пейзаж с киша.

В такива случаи морето винаги си е опция – все пак то си е там и иска само малко светлина…

….светлина, която сутринта на Равда беше плоска като мозъците на всички, които смятат, че Земята също е плоска. Нахранихме едно семейство лебеди, помотахме се и хванахме за Иракли, понеже денят едва беше почнал.

На Иракли се строи. Дивият източно-европейски капитализъм е нещо, с което точно тази публикация няма да цапам. Плажът обаче беше в невероятна форма благодарение на река Вая и целувката и с морето – пясъците наоколо предлагаха форми и текстури, от които бързо ми кипна кръвта главно поради факта, че останалото не беше достатъчно на ниво. Постепенно се съгласих с факта, че на другия ден отново трябва да съм тук по изгрев.

Първо обаче довършихме разходката като се помотахме на Емона, където винаги можеш да спастриш някакъв подобен кадър:

Прибрахме се зяпайки залеза, който беше “отсреща” и не ни вършеше работа. Началото почти винаги е греда.

Рано на другата сутрин отново бяхме на път, сега директно към Иракли, понеже пясъците чакаха мен…друг факт, с който постепенно се съгласявам е, че явно в някой друг живот ще развия мъдростта да нямам очаквания. Спринтирайки към изненадващо добрия изгрев се оказа, че някой е преместил финалната линия и отново се оказах без домашно. В паниката да използвам все пак каквото имаше измътих ей тая недомислица:

Един съвет от мен: като почнете да се панирате в търсене на спешен кадър, никога не вярвайте на малкото успокояващо гласче, което ви казва: “Това бива, изглежда достатъчно обещаващо, ще го харесаш след това, давай сега, че светлината замина !!“…то е малко като след секс да питаш партньора си: “Хареса ли ти ?” – щом се налага да питаш, малко хора ще ти кажат истината 😀
Единственото полезно на кадри като горния, е че свалят напрежението, след което вече можеш спокойно да помислиш и да огледаш.
Та мислейки и оглеждайки забелязах нещо, върху което бях препускал няколко пъти преди това гонейки въображаемите кадри – реката беше минавала скоро от тук и беше формирала пясъка прекрасно:

Не е идеално, но има чар. Същите тези пясъци и също така едни други отново наивно реших, че ще ми свършат работа и по залез – ами повтори се същата суетня: всички предни планове бяха изтрити я от вятър, я от вода, та отново се наложи да мисля. Резултатът обаче живот и здраве първо на живо.

Лека на всички, пожелавам ви повече дзен в главата, че в моята е повече дзЪн.