За мое съжаление, най-трудният за снимане сезон става все по-труден, защото с всяка година прилича все по-малко на себе си. Тази година зимата беше едни десетина дни някъде между Януари и Февруари. Останалото ще го нарека просто “изминало време”, защото не мога да го причисля към нито един познат ми сезон. Тъпа работа.
Температурите през Декември набързо стопиха ледените ми надежди за добро фотографско начало. През първата половина пробвах да хвана резултатите от студовете по високия Балкан, но се оказа поредната разходка за гъби. Дори още не съм питал какви точно са:
Втората половина беше както обикновено работа и празници. Някак си хич не му ходи на месеца, в който имам рожден ден за пореден път да констатирам слаби резултати. Някой горе се бъзика сериозно…
Януари продължи с абнормално топлите температури от Декември, което вече започваше здраво да ме дразни…имам си график, бе, няма да живея вечно. Досадна задача ме запрати по морето, където се наложи да се взирам в краката си, за да спася положението…
…а то беше: “Можем се нас*рем, но няма се изложим”…ами не се изложихме, но за останалото…
Последва и първия групов набег за годината, целта: нулата на Жребчево. Имам сантимент към това място и обичам да се отбивам в сухия му сезон, било то и да констатирам, че не става за снимане. В онази сутрин обаче ставаше. За сефте го виждах в мъгла и изживяването за всички беше екзалтиращо:
Мъглата циклично се сгъставяше и разреждаше, за да покаже силуети от спокойния (поне в тази сутрин) живот на местната фауна:
Редяха се сцена след сцена, ръцете измръзнаха, но апаратите загряха…идилия !
Последва първото сериозно застудяване. Горите на Балкана побеляха и в първия възможен момент запалих натам. След десетки проверки на прогнозата, десетки успокоителни изводи, че “тоя път няма мърдане, там съм и ще стане работата”….работата разбира се, не стана. На първия половин час от катеренето към хижа Левски облаците леко се пропукаха, слънцето намигна, термометърът скочи като ужилен и всичката бяла красота по дърветата премина в постоянен дъжд изливащ се отгоре ми. Останалото беше часове кишава агония срещу денивелацията прерастнала в проправяне на пъртина в пресен сняг. Подгизнаха ми чакрите.
Поне видях любимото си Карловско пръскало в що годе приемлив зимен момент:
Все пак към края на месеца дойде и сериозният студ. Бойната ни група хукна през глава към Сувчарското пръскало, където една особено локална виелица просто не ни даде дори надежда за достъп. Хубавото на виелиците обаче е, че не траят вечно, за това в ранния следобед пробвахме отново и за около два часа драпане в снега, стигнахме до водопада. Моментът беше чуден…
…но условията си бяха сериозно зимни и нямахме много време за доизкусуряване на композициите. Жребчево си бешеш супер, но сега за първи път през сезона изпитах усещане за успешно снимане.
Студът продължи и през Февруари, а аз реших да се разходя по няколко балкански рекички, за да разгледам какво предлагат. Не беше невероятно, но не беше и зле:
Трудно се уморявам да снимам такива нещица.
Последва и планираното по-рано пътуване до Родопите със стари софийски дружки. Стараех се да нямам надежди и горе долу ми се получи:
Началото на един обещаващ залез, който си изпълни обещанията, но не съвсем в моята посока:
И същата композиция през следващия обещаващ изгрев, който пък почти не си изпълни обещанията:
Останалото беше ръчкане по локвите, които през деня се топяха, а през нощта замръзваха и всяка сутрин предлагаха по нещо ново:
Честно, на моменти се чувствам все едно ровя в кофите за боклук, но пък е грандиозна забава, особено като край теб минават коли и хората те зяпат как си разпънал техника за хиляди левове над някаква замръзнала кал…
На прибиране минахме и през Костенския водопад, който беше чудесен, но не можах да снимам добре заради поредната проява на идиопатриотизъм – закачен огромен трибагреник непосредствено до пада на водата…ами айде да боядисаме Мусала, Вихрен и Ботев в бяло-зелено-червено отгоре до долу и да се свършва…
От водопада видях това:
До тук със Зима 2022/23, а относно резултатите…абе да сме живи и здрави 😉
Лека.