От доста време водя този блог като своеобразен фотографски дневник. С годините по естествен път сведох публикациите до някакъв сезонен екзистенц-минимум. Пиша си думичките със смяната на сезоните и толкова, за повече нямам предишната енергия. Спорадично обаче се пръква и по някоя различна публикация, било то поради извънредни обстоятелства или вдъхновение по никое време. Тази е такава: плод на срещата ми с едно от странните места в страната ни. Място красиво и интересно, но отвратително.
Става въпрос за:
ЧЕРВЕНОТО ЕЗЕРО
Преди основното се чувствам длъжен да напиша няколко предупредителни реда, понеже съм абсолютно наясно, че който иска, ще отиде да го разгледа:
- мястото според експерти е опасно – водата е силно отровна и може да причини изгаряния по кожата;
- бреговете в голямата си част са стръмни и ронливи, по възможност, гледайте от високо;
- НЕ Е подходящо за посещение с малки деца;
- като цяло, действайте разумно, наградите Дарвин не са нещо, с което да се гордее човек.
Разчитам, че няма да прочета за някой от вас кофти новина свързана с това място.
След условностите, нека продължим:
Езерото, както може да се сети човек, не е естествено. Образувало се е от прекратяването на дейността на местния рудник преди години. Не знам как точно се е процедирало в този случай, предполагам, че просто са го закопали. Дренажните води обаче са запълнили релефа, раждайки тази странна….”природна забележителност” ?
Като начало, първото, което стъписва е цветът му – оттам и името. Асоциациите за кървяща рана са близки до ума. Второто, което непосредствено грабва очите са десетките мъртви дървета стърчащи от водата:
Никога до този момент не бях изпитвал такава амалгама от чувства: възторг от стъписващата красота, ужас от обречеността на всички живо, което би се докоснало до водите, съмнения дали изобщо трябва да го снимам, както и абсолютната увереност, че все пак ще го направя. И няма как, вижте го само:
Обикаляйки брега, за да го разгледам отблизо, постепенно започнаха да изскачат още и още призрачни сцени, мястото е рай за абстрактни търсения:
Сезонът на боровия полен беше в разгара си, а прашецът наслоен по повърхността добавяше нови измерения на отблъскващата красота:
Непосредствено до брега се носеха някакви петна, които придадоха съвсем извънземен вид на всичко:
На края, окото ми грабна тази обречена шишарка:
Дъхът носещ се от водата ми напомни, че може и да не е добра идея да се задържам повече. Събрах си багажчето и запалих към дома. Към смесените чувства се добави още едно: радостта от успешното снимане този път имаше силно киселинен вкус*.
THE END
*поправка от сестра ми: вкусът по-скоро трябва да е основен поради наличието на мед във водата…не споря, чело е детето, знае.