По спомен започвам въведенията за зимните си публикации през последните години с ожесточено мрънкане. Тенденцията обаче е ясна – по една или друга причина този сезон отслабва по нашите ширини, тоест по-добре да си мълча дзен-монашески. Имайте предвид, че не ми е лесно, събуждам се от следобеден сън след не особено успешно сутрешно снимане…в момента съм еманацията на “Мрънкача”, но ще се сдържа.
Никаквата зима роди някакви снимки, voilà:
Декември почна горе-долу добре всъщност. За няколко дни Балканът придоби зимна форма и една обиколка от Сливен до Елена сипа на жадната ми душица:
Обожавам заскрежени гори, особено в ясен ден – толкова фини нюанси на синьото могат да се видят…
Имам много още в главата си, което знам, че може да се случи в такава гора. Зимите се влошават, но надеждите си остават.
Коледният сезон както обикновено ме върза в града, можех единствено да реагирам на подобни облачни обещания с нормалните за околността сюжети:
Нова година посрещнахме с приятели на морето. Бях си казал, че и аз като инфлуенсърите ще стана на първи Януари и ще се отбележа на първия за годината изгрев, но…следващата година…евентуално…може би.
За сега ще се задоволя с изгрева от втори Януари, който всъщност беше по-готин:
Януари в Горнотракийската низина през последните години е като Април…само че Януари:
Към средата на месеца отново пуснаха малко зима към Родопите. Иначе скучноватият Свети дух направо си беше прекрасен:
Малко след това пуснаха зима за уикенда дори в ниското. Реших, че това е моментът да пробвам мечтаните от години Крушунски водопади в сняг. Получи се горе-долу, казах, че няма да мрънкам:
Февруари беше белязан от известни здравословни несгоди, поради което всичко се сведе до едно неприятно качване до хижа Триглав, където видях сняг на няколко места из сенчестите долове и дори малко лед в една локва на пътя….
….и един изгрев край Несебър от сутринта на деня, в който пиша това:
Това беше горе-долу. Разбира се има и още, но…мечтиии, мечти. Важното е да ги преследваме, независимо от скоростта.
Лека от мен.