И така бавно и полека, Ноември се хлъзна в близкото минало. Наближавайки края на годината винаги ставам две идеи по-вглъбен от нормалното и почвам да си задавам въпроси от рода на: каква фотография би снимала една муха-еднодневка…или пък едно хилядолетно дърво ? Какво би значел един перфектен за мен пейзажен момент за същества с различно от моето времево възприятие ?? Този Декември дали ще ме пощади откъм бохемски рапсодии в Балкан-мажор ???

Все важни въпроси 😐

Предпоследния за годината месец започнах на перфектното есенно място – Родопите. Разходката се превърна в идеален пример за кулинарен туризъм, покрай което все пак закачих няколко приятни кадъра:

Минахме покрай местенца, които бях пропуснал до този момент:

с. Гела

Както и през добре познати такива, които този път не ме допуснаха:

Каньон на водопадите, Смолян

И още по-добре познатият водопад Полска Скакавица, който е претърпял сериозен фейс-лифт и сега тече по-различно от предишни години…тепърва ще реша дали ми харесва новата фасада:

В средата на месеца с Галето Велева минахме покрай няколко местенца, които ще дадат повече в бъдеще:

За първи път стигнах и до Божи мост, който приятно ме изненада; за такива места си трябва или много широко стъкло, или зверска работа по някоя HDR панорама, за да се усети нещо: