Category Archives: ветрогенераторен парк

По морето от Юг до Север – Тюленово и нос Калиакра

Sep
06
2011
by Hristo Svinarov | 1 Comment

След сутринта на нос Форос, която си броя за издънка, с Ванката хванахме на Север естествено с надежди за по-добро време.

Пътьом минахме през доста интересни места: нос Емине, плажа Иракли, но го правехме само информативно. Някъде към Каварна се събрахме отново с Евгени, за да пробваме едно резерватче – Тауклиман. Безкрайно беше разочарованието от това, което заварихме там. Принципно резерватите като административни единици са с най-висока степен на защита според закона. Идеята е, че всичко там е оставено на естествените природни процеси. Ако примерно се запали естествен пожар, той не се гаси. Или пък както в случая с витошкия  резерват Бистришко бранище, където смерч повали почти цялата гора, се взе решение отново да не се пипа нищо, а да се наблюдава какво ще стане. В този резерват обаче има изградено вилно селище. Огромно. От “затворен тип”. И това е само в единия му край. В другия има частно имение:

Горе в ляво между дърветата се вижда шосето, което води до там. Точно на брега на езерото е и от горе на всичко е прекъснат контакта му с морето. Умът ми не побира що за его е нужно, за да се изгради подобно нещо на такова място. Някой просто е решил, че е достатъчно голям, за да заграби едно такова кътче за себе си. За липсата на адекватна намеса от институциите дори не ми се пише… Погледахме малко отвратени, поснимахме и си продължихме пътя на Север.
Пристгигнахме в Тюленово. Винаги ми е особено вълнуващо да посетя места, които отдавна са ми в списъка. Тука бях особено приятно изненадан, понеже близо до това селце се намира известната скална арка. Слънцето беше паднало сравнително ниско и въпреки скучния залез, здраво налазихме околността:
Имаше достатъчно вълнение, за да захвана любимите си експерименти. Сигурно за половин час изщраках над сто кадъра – всеки един се получава уникален на различни скорости, вълните образуват всякакви форми и всички ми харесват, но естествено се налага да избера само няколко:
По едно време Евгени налази самата арка и ми се вписа идеално в кадъра:
Постепенно слънцето слезе достатъчно ниско, за да зачерви само връхчето на арката, а аз оставих апарата да направи доста дълга експозиция, исках водата да заприлича на воал:
Не спряхме да снимаме и след като се скри:
С Ванката решихме, че ще се идва тук и по изгрев.
Наложи се да помислим къде ще опъваме палатките. Избрахме близкия райски плаж Болата. Беше прекалено тъмно за снимане, за това набързо стъкмихме лагера ослушвайки се дали няма да дойдат разни здрави момчета, за да ни питат “к’во праиме тука”, но имахме късмет и никой не ни безпокои.
На сутринта палнахме към нос Калиакра. Пътьом спряхме да щракнем перките на ветрогенераторните паркове, с които е осеяна цялата местност:
На самия нос бях като небрано лозе. Докато се чудех къде да изчакам изгрева, слънцето се качи високо и едвам успях да щракна един-два приемливи кадъра:
Срещнахме се с Ванката обратно на паркинга, за да видим какви ще ги вършим след това. Гената беше духнал на Юг, а ние поехме в обратна посока, за да видим какво още предлага северното черноморие.
Лека и честит празник 😉
Also posted in нос Калиакра, Тюленово