Category Archives: вълни

Зимно море

Тази разходка се случи от нищото: на гости от най-далечния край на България ни беше дошъл Краси Петров – Apollo и не вървеше да не го разходим до някое по-интересно място за щракане. Наговорихме се с Мариана Добрева – Laika и след кратък размисъл и сверка на прогнозата избрахме морето край Бургас. Натресохме се на утихваща зимна буря тъкмо на време да се покефим на бесните вълни, но да избегнем режещия вятър.

Първоначалния ни опит да минем през бургаските солници срещна напречна греда в лицето на един измръзнал пазач, който недвусмислено каза, че “Няма да стане та’а работа и да си и’аме уважението, че…”. Нямахме време за импровизации, за това директно се посадихме на плажа до мостика, където всеки се впусна да решава фотографските ребуси на разбеснялото се зимно море.

Аз не му мислих особено и стандартно си подпуках вълнестите графики, които поради равния плаж и особените отенъци на пясъка ставаха особено красиви:

untitled-9077

Цветове почти нямаше, но както обикновено, в такива случаи синевата по здрач свърши достатъчно добра работа:

untitled-9107

Като добавим и интересния релеф в небето, който се случи в нужния момент, нещата горе-долу се получиха:

untitled-9109

Не  минахме и без снимки на мостика, чиито светлини добавиха малко космос в иначе тривиалната композиция:

2-9165

Изпратихме последните цветове и зъзнейки хванахме обратния път. Понякога откъм снимки и толкова е достатъчно, за да остане човек с приятен спомен, шедьоврите ще се случат друг път.

Лека 🙂

Also posted in пейзажна фотография България

Когато “морето се ‘обръща’ “

Всички предполагам сме чували горния фолк-метео израз и какво става, когато настъпи този момент от лятото: морето все по-рядко е тепсия, нощите изискват повече дрехи, туристите истерично се втурват да се донапочиват, с което опъват здраво нервите на плажните спасители  и т.н. Както с всичко останало, това е лоша новина за едни и приятна за други, като аз лично изненадващо за мен се оказвам някъде по средата – странно, но започнах да харесвам този сезон в последните години и носталгията по отминаването му ми е нова…приятната част обаче е, че все по-често се отварят интересни възможности за снимане.

Месецът започна с куц опит да направя сносен кадър на Персеидите. Останах си с половин залез от Синеморец, а за останалото няма да разказвам, никой не обича да се излага 😀

-7513

Тогава морето още си беше  като плувен басейн, но седмица след това завря:

-7779

 

За съжаление вълните бяха по на ниво от облаците:

-7681

 

Всичко се намести ден по-късно, когато откъм морето се втурнаха чудесни ниски облачета, а аз си намерих нов камънак за преден план:

1-7790

 

 

Малко след това цветовете очаквано избухнаха:

1-7808

 

След минути цветовете бяха други:

-7836

 

С намаляването на светлината скоростите се удължиха:

-7846

 

Особено ми харесваше контраста на вълните върху черния пясък…

-7879

 

…заигравката продължи дълго:

-7877

 

Междувременно влагопочистващите кърпички подгизнаха до неизползваемсост и не ми останаха чисти обективи. След поредната вълна, която ми се изплю в лицето, реших, че ми е достатъчно и си раздигах инструментариума. За кой ли път обаче останах още малко, за да се възползвам от отишлата си вече светлина…без особен успех, но все пак:

-7884

 

В следващите дни силно се надявам да случа на изгрев на същото място, че като си помисля, не съм снимал сутрешна светлина от прекалено много време. Току виж с обръщането на морето ми се обърнал и късметът 🙂

Лека от мен.

 

Also posted in залез, пейзажна фотография България