“Другарят Чаушеску седна да закусва, а за вас: приятна музика !”

Пишейки този пост се чувствам малко като радио-водещия в онзи древен виц, но последните четири месеца не ми се случи почти нищо фотографско. Все пак си мисля, че си е в реда на нещата да отчета първата третина от годината като добро пионерче.

Зимата в Горно тракийската низина беше скучна. С изключение на едно по-сериозно застудяване по новогодишните празници, което пропуснах именно заради празниците, не се случи нищо. Почти от всякъде другаде валяха новини за снежни катаклизми, но моят роден край очевидно беше в друг климатичен пояс. Разходих се наоколо в единствените два дни, в които се опита да повали:

По всичко личи, че идните години може да натрупам сериозна колекция от кадри с подобни самотни дървета – просто наоколо почти няма други интересни места, където мога да отреагирам на обещаващ залез примерно.

Остатъкът от зимата се изниза безславно, преходният Март мина в работа и изведнъж се оказах в Април като мечка събудила се от лош сън. Започнах да утолявам фотографския си глад в Източните Родопи, където изпълних нещо замислено доста отдавна: нощна снимка на Тракийското светилище “Орлови скали”:

Заради идиотска авария в колата за малко да изпусна синия час, но горе-долу се получи точно каквото очаквах. Между другото ако някой има теория за тези ниши различна от официалните, ще съм благодарен.

След Родопите за трета поредна година отскочих до Христовския водопад, където се получи малко по-добър кадър от предните две години – очаквам в рамките на петилетка да изпълня плана си за това място:

Последния кадър за Април се получи благодарение на обичайно турбулентния климат в този месец. Поглеждайки от терасата, забелязах няколко малки бурички да се образуват по цялата низина, съответно хукнах да гоня потенциални дъги. Получаваха се на доста места, но не и на това, което бях избрал (поредното самотно дърво…), като цяло обаче съм предоволен от резултата:

Следва месец Май, в който се кълнат почти всички пейзажнисти…надявам се да предложи нещо повече за да не се включвам чак в края на Август.

Лека 😉

Миналата година посетих този мой съименник през Май –  резултатите не бяха особено впечатляващи основно заради малкия дебит на Мийковска река. Тази година реших да намина месец по-рано и след сериозни дъждове, за да пробвам да подобря нещо…ми не се получи кой знае какво.

Първият път провидението ми го върна заради мрънканията ми на тема “липса на вода”…ми ето ти вода, Свинаров, снимай. Да, ама ми беше твърде много, не можех да се движа свободно край разбеснялата се река, което сведе гледните ми точки до една:

Ако не беше приятният цвят на здрача, щях да остана и с по-малко.

Няколко дни по-късно се пробвахме отново. Този път дебитът позволяваше да щъкам кажи-речи свободно наоколо, но отново моментът не беше от тези, от които хлъцваш. Повторих един от миналогодишните ракурси отново с предвалежно, но малко по-скучно небе и горе-долу стана:

Трети път тази пролет едва ли ще има, снимат ми се вече други неща, но нищо не се знае, синоптиците отново пеят песни за дъжд…

Лека за сега 😉