Чух за това скокче сравнително скоро и ми стана симпатично, все пак ми е адаш. На снимките изглеждаше приятно къдраво, а се оказа и че ми е близо, така че само чаках сгоден пролетен момент, за да се запознаем. Април 2013 обаче протече по-скоро като средно-статистически Юни откъм валежи и температура, което обезкърви доста ниските водопади. Това обаче го разбрах в последствие. Преди това един следобед зяпайки Сливенския Балкан през терасата и масивните бури, които се образуваха над него директно зарязах нищото, което правех и запалих на там. Въпросният водопад се намира по-навътре, в Еленския Балкан, но все пак беше близо.

Не след дълго вече се мотах по скалите около Мийковска река, но както вече стана ясно, сухият и горещ Април беше оставил отпечатък – водата нямаше много общо със снимките, които бях виждал. Небето над Христовския водопад обаче беше прекалено интересно за да не пробвам да снимам:

Имах малко време до залеза и се надявах облаците да се пооцветят, но вместо това над водопада започна да се събира маса, от която знаех, че по-късно ще се излее света:

Следващата снимка можеше автоматично да стане една от любимите ми, ако дебитът на водопада беше по-сериозен:

Рядко се случва да  снимам нещо за първи път без да си тръгна с планове за връщане и сега не беше по-различно, но това е положението. Да си пожелаем един приятно-дъждовен Май, че иначе ще трябва да го чакам до следващата пролет :/