Странен месец който общо взето изкарах край морето. В минали години Юли край брега обикновено е скучен по всички фронтове с малки бурни изключения. Сега такива липсваха поне във водата – сякаш всичко този месец се случваше в небето. Нагледах се на забавни залези, някои от които дори ми дръпнаха техниката от раницата.
Първата шарения се случи на края на един ден белязан от буреносни настроения и докато небето беше като по поръчка, морето ме поизмъчи, докато харесам нещо за преден план:

Тогава все още имах надежди за някоя буря и докато си представях къде ще гоня вълните, ме изненада поредната порция залезна красивост…

…от която дори имам повече от една снимка:

Предният план отново биде изсмукан от всичките ми пръсти, но пък се получи приятно.

Общият тон на месеца се запази до края с малко изключение в последния момент, когато все пак се вдигнаха някакви вълни и някак си с удоволствие ругаех докато бършех пръските в обектива. Харесах си едно местенце край Синеморец, което тепърва ще тормозя:

Следва дълга пауза, през която нов пейзажен материал няма да се случва и съм почти сигурен, че морето ще се опита да залее по-малките селища, докато не съм наоколо, но така е, отношенията са ни сложни 😀

Лека от мен и умната в жегите 😉

Минаха месеци от последната снимка, която си харесвам и летаргията ми започна да дразни дори близките ми.  Благодарен съм им, че в неделния следобед ме изритаха извън града, за да пробвам все пак нещо да заснема. Отправихме се естествено към най-лесното и близко място – язовир Жребчево. Както обикновено на отиване през минута ревизирахме облаците, които изглеждаха много обещаващо и се ругаехме един друг, че ще дръпнем дявола за опашката с очакванията си…този следобед обаче рогатият явно си имаше други забави и не ни развали снимането.

Директно тръгнах към конкретни местенца, които съм снимал залезно преди години, но заварих грозните резултати от местната ромска фауна – от красивите разклонени дървета бяха оставени само пънове.

През 2011 изглеждаше така:

Ето как изглежда сега:

Изводите са ясни.

Все пак нещо прекрасно започваше да се случва и трябваше да се помъча да го оползотворя:

Зарята обаче се оказа в друга посока и се наложи да поджапам в калта, докато намеря нещо подходящо:

Останалите снимки са сходни, но нямах много възможности за маневри:

Сега ме е яд, че не обърнах повече внимание на тези отражения, но все пак няма как да съм недоволен от този залез:

Малко неща са по-приятни от това да прекратиш налегналата те суша с нещо подобно и Жребчево за пореден път се оказва спасителната дестинация. Мога само да се надявам зимата да не е прекалено студена, за да не останат още по-ниски пънове…

Лека 😉