Category Archives: замръзнало езеро

Край Рибните езера

Dec
13
2011
by Hristo Svinarov | 3 Comments

След  замръзналите седем Рилски езера, които много ни се усладиха, с Ванката на бързо решихме да спретнем още един подобен набег. Дестинацията – хижа Рибни езера и околността. Метнахме се на самурайчето и след недълго време вече се лангъркахме бясно по черния път след Кирилова поляна. Паркирахме на Тиха рила и захванахме краткия  преход към хижата. Бяхме позакъснели и залезът ни хвана на път, но така или иначе нямаше  нищо за снимане. В хижата ни посрещнаха приятно, чаят беше на корем и безплатен, нещо, което вече много рядко се среща в планините, особено по хижите в Рила/Пирин. Постепенно се събра и компания, заваляха истории, стана едно приповдигнато – типичната планинарска хава.

На сутринта с Ванката се разделихме – той хвана към  Горното рибно езеро, а аз към Долното. Долината на тези езера е странна, трудно се композира в нея, понеже върховете наоколо са почти равни и няма ясен фокусен център. Което беше безкрайно жалко, понеже езерото предлагаше изобилие от интересни предни планове:

Ледът беше достатъчно дебел, за да се мотам почти по цялото езеро без дори и намек за опасност.

Най-интересните неща обаче бяха край брега:

След малко се събрахме с леко вкиснатия ми съратник, понеже на горното зеро било дори още по-никакво за снимане. Хапнахме и начертахме плана за деня – разходка до някой от местните върхове с идея за снимане на залез на едно определено място.
Разходката я провлачихме сериозно, така или иначе имахме да убиваме цял ден. С набирането на височина, гледките ставаха малко по “Рилски” така да се каже:
Павлев връх
На края излязохме на по-огледно място, от където се виждаха Пирин и Родопите. Пирин беше почти изцяло в облаци, но Родопите изглеждаха приятно:
Ясното време постепенно заплашваше да се развали. Задуха стабилен вятър, а тук-там започнаха да се образват и облаци. Заслизахме към мястото, от където бяхме решили да снимаме по залез. Имахме да убиваме около два часа. На петнадесетата минута обаче Ванката стана, огледа какво се задава от далечината и веднага ни спеши да се махаме надолу към езерата. Десет минути след това нахлуха сериозни облаци, които скриха билото. Ние вече бяхме долу, но сега пък там светлината беше омекнала много приятно и отново извадихме апаратите:
Горното рибно езеро
След още малко отново слязохме на Долното рибно езеро. Там с облаци нещата стояха малко по-добре, но отново не стана нещо фундаментално добро за показване:

Бях изпаднал в някаква нирвана, само се носех плавно по леда, кефех се на всичко и щраках без особено да мисля. Ванката се беше изнесъл към колата, а аз след още малко го последвах:

Бяхме променили първоначалния план да останем повече време. Прогнозата за времето казваше “сняг” и имаше опасност да се наложи да оставим джипката на Тиха рила за цялата зима. Прибирането мина без инциденти и това беше.

Гледайки снимки на други хора, ситуацията горе вече е различна, снегът е основната тема и сигурно езерата вече не се виждат. Чакаме какво ще покаже близкото бъдеще.

Лека от мен 😉

Also posted in Рибни езера, Рила

Седемте рилски езера

Nov
22
2011
by Hristo Svinarov | 3 Comments

Последното пътуване се случи малко на майтап. Моят обичаен съучастник в последно време, Ванката Миладинов, даде идеята да пробваме езерата – доста снимано място, но пък времето на годината даваше надежди за нещо интересно. Аз, понеже нямах по-добри идеи, веднага се съгласих, а към нас се присъедини и Тихомир Младенов, с който не се бяхме засичали от онова паметно снимане на Пчелина.

Малко по шосе, малко пеша и по обед се озовахме на новата хижа близо до Долното езеро. Лифтът превърнал това място в кафене си бълваше хора, както обикновено.След малка почивка продължихме към старата хижа, където щяхме да нощуваме. Посрещна ни интересна баба припичаща се на слънце и зяпайки ни през розови очила. Езерото пред хижата беше замръзнало изцяло, а ние постепенно почнахме да предвкусваме бъдещите кадри. Тях решихме да ги гоним на езерото Близнака, понеже над него се извисява връх Харамията и дава материал за доста композиции. Слънцето се скри някъде на югоизток, всичко потъна в една мека синкава светлина поради ясното небе и лека по лека, започнахме да щракаме:

Повечето снимки ставаха сходни – Харамията като фокусен център с различен преден план. Разнообразието е само привидно, за това се наложи да избера малко кадри.
Постепенно настъпи и залезът, което се разбра по цветовете край хоризонта. Този кратък момент ме хвана на доста тъпо място и кадърът стана леко клиширан, Ванката и Тихомир ще ви покажат по-добри неща от тези няколко ефимерни минути:
След настъпването на синия час слязох отново при интересните предни планове и като че ли се получи по-добре:
Всичко това протече на фона на най-нереалния саундтрак, който ми се е случвал сред природата: ледените пластове покриващи езерото постоянно се триеха един в друг и издаваха много фини, феерични звуци. Това ни позабавлява доста, но не знаехме какво предстои да чуем на следващия ден… Междувременно снимането привърши, прибрахме се, вечеряхме и си легнахме сравнително доволни, но заспахме след часове лафове и глупости.
Сутринта единодушно решихме да посрещнем на езерото пред хижата – Рибното. Ставането беше лесно, не ни чакаше преход. Започна и сутрешния лов на цветове и форми:
От време на време край мен се стрелкаха малки пъстърви, а аз се чудех да зяпам ли, да снимам ли….
Постепенно слънцето набра височина и изми цветовете, на мен обаче не ми се спираше и хлъгзайки статива по леда, продължавах да си щракам:
Време беше да се намеси разумът и да дръпна малко юздите. За сериозно снимане моментът отмина, проблемът беше, че не ни се прибираше. Хванахме към горните езера. След малко бяхме на Бъбрека, където ни посрещна драперия от звуци. Това, което чухме предния ден на Близнака беше умножено по…много. Езерото свиреше почти непрестанно….а по едно време дори се усили. Нямаше начин да не направя едно тъповато клипче, за да запечатам симфонията:
Звуците тук са си абсолютно истински. Докато се разхождах по леда под стъпките ми продължаваха да се стрелкат ошашкани пъстървички, а мене ме беше обзела някаква тиха еуфория и се раззвънях по телефона на който се сетя, за да споделя – искаше ми се всички, които познавам да са с мен тогава. Както след това се съгласихме с Тишо, струваше си да сме тук дори само заради това неочаквано представление. Моментът стана още по-сюреален, когато от някъде изскочи един дядо по бански. На бегом ни поръча да изкъртим една дупка в леда, за да се изкъпел на връщане…”Да си я кърти сам, аз имам да броя рибки, к’во ме занимава…”, си казах, докато си се трансирах наоколо…
Самото езеро го щракнах ей така:
Междувременно Ванката беше хванал нагоре, за да поразходи котките си. Настигнахме го над Окото, което беше замръзнало по-дълбоко и издаваше по-редки, по-басови, и доста по-зловещи звуци :
Малко над него седнахме просто да позяпаме:
Докато в един момент стана време да хващаме на обратно. С нарастваща злоба гледах заформящия се залез, който щяхме да пропуснем. Пробвахме да спасим края на деня край село Плана и тамошния известен параклис:
И това беляза края на снимането. Последва прибиране, закани за следващи подвизи – обичайните неща, които обаче след един такъв перфектен уикенд звучаха особено приповдигнато.
Лека от мен 😉
Also posted in Седемте рилски езера