Category Archives: водопад Варoвитец

Пролет 2019

Чисто астрономически остава около седмица от Пролет 2019. Чисто температурно обаче Лято 2019 влезе с гръм, трясък, плисък, порой и много спец-ефекти. Значи е време да преговорим пролетта….

С насмешка си спомням колко високомерно се отнасях в миналото с месеци като Март, Септември, Ноември – тези преходните, когато природата е в едни никакви уж състояния и “ама нищо няма за снимане...” Доста глупаво от моя страна.

Тези месеци са прекрасни, стига да се вгледаш достатъчно концентрирано. И под “вгледаш” имам предвид здраво обикаляне, по възможност по различни и непознати места. Важно е да се “освежава” набора от дестинации, защото в един момент просто спираме да виждаме. На втори план, има десетки местенца, които изглеждат прекрасно, но само за малко, да речем седмица-две и то в благоприятни откъм светлина дни.

източна стара планина пролет 2019
Тука през всеки друг месец бих подминал…

Особено забавно става, като имаш лесен достъп до сезоните по вертикала – в долината е късен Април, но един час нагоре в планината е все още Март и гониш минзухарите:

източна стара планина пролет 2019
Точно тука не ги хванах тези минзухари, но надеждите остават

По-късно през Април напъплих отново една стара любов – Варовитец. За пореден път си казвам: очаквания – лошо, отворено съзнание – хубаво. Добре, че не бързах излишно:

водопад варовитец пролет 2019
водопад варовитец пролет 2019

Пак имаше и “Туин пийкс” моменти, когато се чудех къде съм, що съм, к’во е това и как аджеба да го подхвана, че да ми хареса…

пролет 2019

…еми друг път ще е.

Естествено не се мина и без съмнителни творчески напъни, резултатите от които по-скоро са за компостера:

пролет 2019

Не се мина обаче и без перфектните моменти, когато всичко си е “как си требе“, снимането е дълго и лесно, и ти оправя целия ден:

шкорпиловци

Пролет 2019 по морето беше особено пищна. За първи път видях плажовете обсипани с цъфнало “морско зеле“:

шкорпиловци

За първи път и ме хвана мъгла край морския бряг. Кефех се като дете:

арапя пролет 2019

Бреговете на Странджа отново предложиха десетки цъфнали изкушения:

пролет 2019
Горски ирис
пролет 2019
Това не го знам, ама не е горски ирис…

На края, на фона на небесни спектакли се случиха и интересни нови запознанства:

Ропотамо
Благодарско на Жорето Митев, че ме измъкна за тоя залез

Времето отново дойде, напред към горите.

Лека от мен 😉

Also posted in Арапя, Източна Стара планина, пейзажна фотография България, Силистар, Черно море, шкорпиловци

Водопадът Варовитец

Здрасти, пак съм аз 🙂
След странната зима тази година (8 градуса над нулата на връх Ботев на 11 Януари и 20-на градуса под нулата в Ахтопол две седмици по-късно) пролетта все пак си идва по график. Снегът се топи, всичко тече, всичко се променя и за това някой трябва да го снима.
Водопадът Варовитец е един от красавците на Стара Планина. Не впечатлява с огромни размери или особено пълноводие, но мястото е такова, че имаш усещането за замисъл, а не за резултат от хаотична география. Още повече, че се намира в задния двор на Етрополския манастир…
Мястото е лесно достъпно и следователно, доста снимано. Това не сваля и грам от удоволствието обаче.
Почвам с един кадър, който си е направо стандартен за това място. Показвал съм подобен в  последния си пост, но различната светлина, дебит на водата и въобще цялостно сътояние на мястото, правят кадъра различен:
Следва още една снимка, която бихте видяли в доста албуми освен моя:
 След задължителната програма, почнах волните съчетания:
Снимането на вън си има една основна черта – снимаш толкова, колкото ти позволяват мястото и условията. Появи се малко неподходяща светлина и реших да се поразходя наоколо. Бяха ми споменали, че изворът на реката е близо.
До сега не бях виждал извор. Както няма нищо и изведнъж – река ! Супер яко.
Бях си намислил да се поразходя още малко около водопада, а времето ми напредваше. Не ми беше особено добър ден. Не знам дали заради пролетната умора или нещо друго, но бях разсеян, несръчен повече от нормалното и като цяло в доста лоша форма. Пробвах различни кадри, но все нещо ми пречеше – излишни клонки, пръски в обектива и к’во ли не…беше време да се махам.
Както обикновено пощраках още малко:
Пробвах и малко странни гледни точки:
Постепенно през годините на снимане ми се е оформило едно правило: “Почна ли много да се замислям върху кадрите, време е наистина да си ходя”. Интересното при мен е, че най-добрите неща стават лесно – просто го виждаш и готово.
На връщане се отбих през двора на манастира за малка почивка. Приятно място е като липсват “набожните” тълпи.
Толкова от този ден. Следващия път повече, надявам се 🙂
Also posted in Етрополе, Манастир