Както казах в предния пост, имам да пиша за едно ходене из Врачанския балкан, което се превърна в мини фиаско . Идеята ми беше да пообходя малко водопадите в този край, понеже ги има доста, а пред вид дъждовното време, трябваше да са пълноводни. Мислех да се въртя основно около Враца за няколко дни и да посетя 3-4 места…
Почнах от с.Згориград и местната известна еко-пътека водеща към водопада Боров камък. Бях ходил там няколко пъти и просто исках да го отснимам дигитално за колекцията си. До тук добре.
Рекичката беше доволно пълноводна:
Мостовете бяха здрави, което за тази пътека е жизнено важно, понеже минават по непроходими иначе места. Повъртях се малко около водопада, за да си направя нормалните кадри:
Там е стръмно и хлъзгаво, техниката се мокри…абе не му е скучно на човек…
Едно последно преди да продължа по пътеката:
Прогнозата беше за гръмотевични бури в този край и малко се разколебах, като чух тътени в далечината. Все пак реших, че са достатъчно далеч и продължих нагоре.
Исках да прехвърля планината и да сляза във Враца през един водопад. Разгледах една карта поставена в местността над Боров камък и хванах една пътека с червена маркировка…или поне така си мислех.
Не след дълго достигнах една изоставена мина, около която беше интересно:
Нямаше как да не пощракам този горд социалистически фалос…
И отново нагоре. Малко преди да кача един връх за ориентация, небето стана много интересно…
…но околността беше различна от това, което си мислех, че трябва да е. Поогледах се отгоре за разни ориентири и видях, че пътеката ми продължава надолу…значи и аз съм на там. Тук е бил моментът, в който вместо “зиг” съм направил “заг”.
И се почна едно трамбоване…с напредването на времето в главата ми се въртеше как пък така съм преценил мащабите на мястото и защо аджеба не съм близо до Враца вече…а пътеката нямаше край.
След известно време започнаха да се появяват дворчета с къщички. Супер. В едно даже имаше човек. Питах го на къде слиза пътя. Отговори ми, че отивал в Елисейна…”производство на черна мед” – се обади гласа на 18-годишния кандидат-студент в главата ми…ок, ама к’во правя аз там ? И ‘що го помня тоя ненужен географски факт ?? И как изобщо тръгнах за Враца, а слязох в Искърското дефиле ???
По-късно през деня всичко ми се изясни, като разгледах карта, но преди това постепенно така се вбесих на себе си, че…
“Ми Елисейна, Елисейна…” си казах, и тръгнах към гарата. Това място е толкова замърсено, че там камъните им са зелени. Без майтап, цветовете на следващата снимка са реални:
Малко след това видях и някакви странни басейни свързани с производството на мед, предполагам:
На самата гара се оказа, че нямам удобни влакове за връщане към Враца. Още по-прекрасно…тогава ми писна и реших, че се прибирам, и на другия ден хващам Карловския балкан, което се превърна в едно от най-интересните ми пътувания до сега, така че като цяло не съм недоволен. Но обицата си остава. Трябва да се оборудвам с GPS явно.
За край, ето ме мен в шест и петнайсе’ на гара Елисейна, чакам влака…идилийка:
Лека и не се смейте много 🙂