Здрасти, пак съм аз 🙂

След странната зима тази година (8 градуса над нулата на връх Ботев на 11 Януари и 20-на градуса под нулата в Ахтопол две седмици по-късно) пролетта все пак си идва по график. Снегът се топи, всичко тече, всичко се променя и за това някой трябва да го снима.

Водопадът Варовитец е един от красавците на Стара Планина. Не впечатлява с огромни размери или особено пълноводие, но мястото е такова, че имаш усещането за замисъл, а не за резултат от хаотична география. Още повече, че се намира в задния двор на Етрополския манастир…

Мястото е лесно достъпно и следователно, доста снимано. Това не сваля и грам от удоволствието обаче.

Почвам с един кадър, който си е направо стандартен за това място. Показвал съм подобен в  последния си пост, но различната светлина, дебит на водата и въобще цялостно сътояние на мястото, правят кадъра различен:

Следва още една снимка, която бихте видяли в доста албуми освен моя:

 След задължителната програма, почнах волните съчетания:

Снимането на вън си има една основна черта – снимаш толкова, колкото ти позволяват мястото и условията. Появи се малко неподходяща светлина и реших да се поразходя наоколо. Бяха ми споменали, че изворът на реката е близо.

До сега не бях виждал извор. Както няма нищо и изведнъж – река ! Супер яко.

Бях си намислил да се поразходя още малко около водопада, а времето ми напредваше. Не ми беше особено добър ден. Не знам дали заради пролетната умора или нещо друго, но бях разсеян, несръчен повече от нормалното и като цяло в доста лоша форма. Пробвах различни кадри, но все нещо ми пречеше – излишни клонки, пръски в обектива и к’во ли не…беше време да се махам.

Както обикновено пощраках още малко:

Пробвах и малко странни гледни точки:

Постепенно през годините на снимане ми се е оформило едно правило: “Почна ли много да се замислям върху кадрите, време е наистина да си ходя”. Интересното при мен е, че най-добрите неща стават лесно – просто го виждаш и готово.

На връщане се отбих през двора на манастира за малка почивка. Приятно място е като липсват “набожните” тълпи.

Толкова от този ден. Следващия път повече, надявам се 🙂