Разказът от предния пост продължава на другия ден, когато се насочих към Сувачарското пръскало край с. Христо Даново. Бях го снимал пролетта, през есента го пропуснах и пред вид неуспеха предния ден, реших да го пробвам декемврийско.

Доста по-ниско е като надморска височина и въпреки че е затънтено, все пак се беше поразтопило:

Светлината беше плоска, а мястото е доста трудно за придвижване, за това не направих много кадри, но дори и за малкото, които щракнах, поработих здраво из преспите.
Не се задържах много там и си хванах обратно пътя за селото. Ако се следва само планинското шосе, се слиза директно в циганската махала. Появиха се първите постройки и се натъкнах на една двойка, която се моташе из двора си. Поздравих ги, а момчето, Асен естествено,  реши, че ще ме придружи на долу:

След малко започна да се разчува, че в махалата има някакъв, който снима и за по-малко от пет минути станах център на сериозно внимание. Страшно много уважавам репортажната фотография и много искам да се понауча да улавям интересни моменти. Мисля си, че за да имаш успех в тоя жанр или трябва да си незабележим, или да се сближиш доста с хората, които снимаш. В случая вариантът “незабележим” беше абсурден, а нямах време да остана повече, за да пробвам да си изпрося едно гости в някоя от къщите, за това просто се пробвах да си открадна няколко момента:

В началото не беше зле, в такава обстановка, кадри изскачат постоянно, като този фъстък:

…или любопитната му майка…или пък баба, знам ли:

…както и обичайните готини старци, с кралска осанка:

…тези бяха малко срамежливи, а майка им постоянно ме предупреждаваше “да не стане някоя грешка…”:

Междувременно тълпата се увеличаваше сериозно и постепенно всеки искаше да го снимам. Не отказвах, бяха ми забавни. Изведнъж някой извика: “Ела гледай сега, бате, к’во ше напрая !!” – до колкото знам едно от известните последни изречения на доста цигани- младежът се лепна за един стълб ето така:

…и след секунди вече беше ето така:

Това определено ми беше знак, че е време да хващам пътя, понеже всеки щеше да се пробва да си покаже номера в живота, а не бях дошъл да снимам точно това. За да няма обидени, леко се изнизах…естествено още няколко чавета ме догониха и помолиха да ги щракна, нямаше да се размина толкова лесно.

За финал един кадър от водопада, за който все пак бях дошъл:

Твърде е възможно това да е последния пост за 2010. Желая на всички страхотни празници, умерен алкохолизъм и успехи през следващата година 🙂