Category Archives: златен час

Тунджа при язовир Жребчево: част VI

На ред е шестата публикация за местността Ямурджа и разлива на река Тунджа. Случи се по изгрев и общо взето се доказа максимата, че никога не е късно да станеш за резил. Пет пъти до този момент бях карал до там и на шестия успях да затъна с колата в дълбоката кал…сгреших завоя и просто си хлътнах комфортно. Дадох малко газ само за да се убедя, че съм се нахендрил качествено, но изгревът се случваше и нямах време да мисля за това, щях да се оправям на тръгване. Заредих се на една композиция и зачаках:

Постепенно цветовете се насищаха:
Нямам нужните филтри, за да снимам самия пробив на слънцето качествено, а това се случва прекалено бързо, за да се направи приличен експозиционен клин без след това да се наложи да мацам яко с фотошопа. За това се задоволих само с най-наситените цветове преди самия изгрев:
Междувременно в обратната посока цветовете бяха станали невероятни…
 …всъщност небето във всяка посока беше страхотно тази сутрин:
Още мааалко и слънцето щеше да прескочи хоризонта…
 …а след това цветовете започнаха да стават тривиални, но пък облаците си струваха:
За голямо мое съжаление всичко свърши прекалено бързо, а мене ме връхлетя фактът, че колата е блокирана. Мина по-леко от очакваното, понеже няколко рибари ми помогнаха да се измъкна, естествено след като бях откопал гумите с ръце преди това…абе забава, ако ходите там, носете си лопата 🙂
Лека от мен 😉
Also posted in изгрев, местност Ямурджа

Тунджа при язовир Жребчево: част V

Петата част от пътеписите за вече втръсналата ви предполагам местност Ямурджа се случи по залез. За първи път през седмицата тогава имаше някаква облачност, което ме изстреля на там.

С пристигането направих обичайната фото-загрявка с няколко кадъра, които обикновено след това не харесвам, но ми дават тон за песен:

В конкретния случай се очертаваше да експериментирам с дълги експозиции, понеже времето беше доста динамично в ниските атмосферни слоеве. Междувременно за пореден път ме впечатли как се променя пейзажът при различни условия:
Ето за сравнение същото дърво от една от предните сутрешни сесии:
За толкова изгреви и залези е крайно време да се види и самото слънце:
А след като се скри, започнах и сериозно-дългите експозиции:
При такива кадри ми е важно да има нещо неподвижно на фокус, което “да закотвя” композицията, а дърветата си бяха просто идеални:
Настъпващата нощ разтвори и последните залезни цветове…
…след което вече не ставаше за снимане на каквото и да било.
Не се получиха фундаментално добри кадри, но определено ми дадоха наклон за доста експериментиране с дългите експозиции в бъдеще, както ще стане ясно от следващите публикации. До тогава лека от мен 🙂
Also posted in изгрев язовир Жребчево, местност Ямурджа, син час