На ред е шестата публикация за местността Ямурджа и разлива на река Тунджа. Случи се по изгрев и общо взето се доказа максимата, че никога не е късно да станеш за резил. Пет пъти до този момент бях карал до там и на шестия успях да затъна с колата в дълбоката кал…сгреших завоя и просто си хлътнах комфортно. Дадох малко газ само за да се убедя, че съм се нахендрил качествено, но изгревът се случваше и нямах време да мисля за това, щях да се оправям на тръгване. Заредих се на една композиция и зачаках:
Постепенно цветовете се насищаха:
Нямам нужните филтри, за да снимам самия пробив на слънцето качествено, а това се случва прекалено бързо, за да се направи приличен експозиционен клин без след това да се наложи да мацам яко с фотошопа. За това се задоволих само с най-наситените цветове преди самия изгрев:
Междувременно в обратната посока цветовете бяха станали невероятни…
…всъщност небето във всяка посока беше страхотно тази сутрин:
Още мааалко и слънцето щеше да прескочи хоризонта…
…а след това цветовете започнаха да стават тривиални, но пък облаците си струваха:
За голямо мое съжаление всичко свърши прекалено бързо, а мене ме връхлетя фактът, че колата е блокирана. Мина по-леко от очакваното, понеже няколко рибари ми помогнаха да се измъкна, естествено след като бях откопал гумите с ръце преди това…абе забава, ако ходите там, носете си лопата 🙂
Лека от мен 😉
