Последните седмици нещо все греди нацелвам със снимането, за това ще ви тормозя отново с местността Ямурджа и апокалиптичния околен пейзаж. Този път е наред вторият изгрев, на който присъствах. Този път реших да заобиколя и да пробвам какво ще стане на другия бряг на реката. Не и без да направя един не особено оригинален кадър “за загрявка”:
От другата страна определено имаше по-интересни дървета и бяха по-близко. Настъпиха и златните минути на изгрева:
В такива моменти човек няма много време да бистри композициите, за това само леко промених гледната точка:
Слънцето се вдигна високо, а за мен остана да се помотам наоколо преди да си хвана обратния път. Междувременно обезрибителният отряд отдавна беше заел ударни позиции:
Пробвах и разни композиции с водещи линии и ала-бала, които при по-интересна светлина може би щяха да приличат повече на нещо:
…и разни, които са си просто за спомен:
Загледах се в някакви птици, но с късогледите ми обективи нямаше как да стане прилична снимка (това май вече съм го писал ?):
И естествено нормалните за мен абстракции от типа “снимам-щото-не-ми-се-прибира-още”:
Знам си, че захвана ли ги такива, е време да паля гумите понеже мога да снимам тъпотии до края на батериите..
Тонът на тази публикация се получи малко странен, но липсата на нови, интензивни фото-изживявания си казва думата, за това стискайте палци да се получи нещо идните седмици, че иначе останалите постове за тази местност направо ще звучат като новините по Нова…
Лека 🙂
