Category Archives: Източна Стара планина

Пролет 2019

Чисто астрономически остава около седмица от Пролет 2019. Чисто температурно обаче Лято 2019 влезе с гръм, трясък, плисък, порой и много спец-ефекти. Значи е време да преговорим пролетта….

С насмешка си спомням колко високомерно се отнасях в миналото с месеци като Март, Септември, Ноември – тези преходните, когато природата е в едни никакви уж състояния и “ама нищо няма за снимане...” Доста глупаво от моя страна.

Тези месеци са прекрасни, стига да се вгледаш достатъчно концентрирано. И под “вгледаш” имам предвид здраво обикаляне, по възможност по различни и непознати места. Важно е да се “освежава” набора от дестинации, защото в един момент просто спираме да виждаме. На втори план, има десетки местенца, които изглеждат прекрасно, но само за малко, да речем седмица-две и то в благоприятни откъм светлина дни.

източна стара планина пролет 2019
Тука през всеки друг месец бих подминал…

Особено забавно става, като имаш лесен достъп до сезоните по вертикала – в долината е късен Април, но един час нагоре в планината е все още Март и гониш минзухарите:

източна стара планина пролет 2019
Точно тука не ги хванах тези минзухари, но надеждите остават

По-късно през Април напъплих отново една стара любов – Варовитец. За пореден път си казвам: очаквания – лошо, отворено съзнание – хубаво. Добре, че не бързах излишно:

водопад варовитец пролет 2019
водопад варовитец пролет 2019

Пак имаше и “Туин пийкс” моменти, когато се чудех къде съм, що съм, к’во е това и как аджеба да го подхвана, че да ми хареса…

пролет 2019

…еми друг път ще е.

Естествено не се мина и без съмнителни творчески напъни, резултатите от които по-скоро са за компостера:

пролет 2019

Не се мина обаче и без перфектните моменти, когато всичко си е “как си требе“, снимането е дълго и лесно, и ти оправя целия ден:

шкорпиловци

Пролет 2019 по морето беше особено пищна. За първи път видях плажовете обсипани с цъфнало “морско зеле“:

шкорпиловци

За първи път и ме хвана мъгла край морския бряг. Кефех се като дете:

арапя пролет 2019

Бреговете на Странджа отново предложиха десетки цъфнали изкушения:

пролет 2019
Горски ирис
пролет 2019
Това не го знам, ама не е горски ирис…

На края, на фона на небесни спектакли се случиха и интересни нови запознанства:

Ропотамо
Благодарско на Жорето Митев, че ме измъкна за тоя залез

Времето отново дойде, напред към горите.

Лека от мен 😉

Also posted in Арапя, водопад Варoвитец, пейзажна фотография България, Силистар, Черно море, шкорпиловци

Водопад Куза скока

Винаги ми е било странно, когато някои от познатите ми пейзажисти са изгрявали с изречения от рода на: “Нещо не ми се снима, в дупка съм…”…Как пък няма да ти се снима, к’во ви става бе, има ли изобщо такова нещо !? Ами оказа се, че има.  Факт е, че от Януари до сега последното нещо, което ми се правеше беше да посегна към раницата с техниката и да запраша на някъде. Земята си се въртеше, кеф ти изгреви и залези, но толкова забавно-равнодушно ми минаваха, че се изненадвах. Имаше време, когато само при вида на облаци в небето ми забълбукваше нещо в мозъчния ствол, но последните месеци минаха без никакви подобни сърбежи. Философски реших, че няма да се напъвам и ще изчакам момента, в който отново мисълта за снимане ще ми образува онези приятни вълнички в гръдната област.

Така си дойде пролетта – първоначално тъпо гореща, след това – излишно студена, та дали от този контраст или от почивката, лека по лека взех да се замислям за дестинации. Не че ми трябва особено да планирам, в главата си имам десетина готови във всеки един момент. Избрах, “изненада”,   да почна отново по водопади, а най-близкият все  още не посетен беше Куза скока. Газ към Източния Балкан.

Около 150 км. по-късно паркирах в село Поляците и се огледах за живи души. Приближих един дедо с въпроса “Как да стигна до водопада ?”, при което той ме изгледа все едно го питам как да се кача на Монблан.

“Има едно дере, ама далече е, много далече !”

“Колко да е далече, виж тука на картата, че е зад оня хълм, няма и един час…”

“Аз не разбирам много, не знам.”

Винаги ми е било мило като срещна хора живели почти цял живот в радиус от 4-5 километра…

Та хукнах си по пътя – табели няма, кал до колене, слънцето прежуря, зяпам си една разпечатана карта и си свиркам. Ок, ама в нито един момент не се чува течаща вода. Реших да се забия колкото се може надолу в дерето докато стигна дъното. След десетина минути мотане из бодливия подлес, хлъзгане по невидими камъни, стотина подранили комари и още толкова ругатни, взе че се чу познатото бълбукане – рекичка ! Ами сега, нагоре или надолу е водопада ??  Хващам надолу и за късмет се оказвам прав, след още десетина минути по течението излизам над каскадата. Губя още известно време и нерви за да изляза под нея и готово, водопадите които не бях виждал, намаляха с един.

Рядко ми се случва да посетя изцяло ново място без дори да съм го видял на снимка (то като се замисля, едва ли има такива места вече), но винаги челната среща на живо е различна от това, което ми се е образувало в главата от предварителната подготовка. С неприязън установих, че за пълния му блясък съм закъснял с около ден, но Куза скока е от тези водопади, които трябва да посетите докато вали из ведро, защото бързо се изтичат.

Време беше да си припомня какво се прави:

EA3A8264---Copy

Приятно местенце от където и да го погледнеш:

untitled-8390---Copy

И една панорамка за довиждане:

kuza_skoka_pano_2---Copy

През цялото време имах един забит пирон, че трябва да се връщам през същите джендеми, докато случайно намерих нещо, което се оказа направо магистрала до водопада. Точно така, има лесен и бърз път, стига да го знаеш. Тъпо, Свинаров, но това е положението, някои неща стават по трудния начин.

След трийсетина минути леко припкане бях отново в колата и кръгом обратно в градския живот.

За да не сте разочаровани, съветвам всеки, който иска да посети Куза скока, да издебне момент на сериозни дъждове – тогава хем има шанс да тече и да е зелено наоколо; подозирам, че през есента е много сериозна рядкост да се хване работещ, което е жалко пред вид чудесната гора.

Успех и умната 😉

Also posted in водопад Куза скока