Category Archives: водопад Сини вир

Водопад Синия вир

Тази местност ми е толкова близо до Ямбол, че си беше направо срамота да я отлагам толкова време. Водили са ме там като много малък и имам съвсем бегли спомени и беше крайно време да си произведа пресни такива.

Качих двама приятели за компания и потеглихме за Медвен. Времето беше облачно – идеално за снимане на водопади. Пристигайки в селото стана ясно, че скоро е валяло, което беше добре – очаквах реката да е пълноводна. Оставихме колата до еко-селище “Синия вир” и хванахме пътечката към самия водопад.

От сега да си кажа: на скалите от едната страна на вира има два голеееми червени надписа “Къпането забранено”, които премахнах на всяка снимка, понеже визуално дразнят много. Сложени са там в следствие на многото случаи на удавили се туристи, подценили мястото и надценили себе си. Вирът е много дълбок, водата е убийствено студена и въпреки, че е интересно за скокове от високо, нещата могат да загрубеят фатално, така че за всички, които тепърва ще ходят там, чувствайте се предупредени.

След това лирично отклонение, се връщам към снимковия материал – това се вижда, като пристигнете:

Моите хора се мотаха по скалите, единият си носеше въдица с илюзията, че ще улови нещо, а другият хукна с бинокъл да зяпа местната перната фауна. Аз си избрах преден план и нагазих реката, за да си търся различни композиции:
Въдицата на моя човек се беше заплела и той търпеливо се бореше с възелите…и така първия половин час. Аз пък си се местех из буйния поток, стараейки се да не се подхлъзна:
Въдицата беше успешно разплетена и инатият рибар тръгна на лов за стръв. Междувременно орнитологът на групата се беше завърнал опечален, че и в тоя край на България няма кондори, след което седна край мен и почна да мисли начини да ме дразни, което си му е нормалното поведение сред хора.
Краката ми сериозно почваха да изстиват във водата, за това излязох да си пощракам от брега:
Рибарят беше успял да намери червейчета за стръв и дойде време да се изправи в горда битка срещу майката природа. С изострено като бръснач от надигналите се в него хилядолетни ловни инстинкти съзнание, той ловко заметна въдицата. Плувката описа изящна дъга над вира и цопна в средата му…моментът на истината. След секунди кукичката явно се закачи за камък, кордата се скъса и всичко свърши малко след като почна. Моят човек си сгъна такъмите, отвори си бира, пална си цигара и почна кротко да съзерцава водовъртежите на повърхността. Майката природа взе и този рунд.
Съвземайки се от последвалите хилежи, пощраках още малко:
  
След което се кротнах с идеята да почакаме до залез, ако евентуално нещо се случи. На моите хора обаче планът им се стори излишно оптимистичен и с кротка пасивна агресия, успяха да ме убедят да си тръгнем. Поснимах малко на изпроводяк без особен успех и хванах пътеката на обратно.
Струва се да се върне човек там и да се разходи на горе по течението на реката. Виждал съм снимки на още водопади, което ще рече, че не съм приключил тука…рибарят и орнитологът също имат сметки за разчистване в този кът на планината, така че ще дебнем бъдещ подходящ момент..
Лека от мен 🙂