Category Archives: Сините камъни

Февруари – Копривщица, местност Ямурджа, Сините камъни, Сливен

Не е краят на месеца, но повече снимане не се очертава, така че, ето и рапорта от Февруари.

Месецът почна доста прилично, като още на първо число се занесохме за един смразяващ изгрев до любимата ми местност Ямурджа край Николаево. “Смразяващ” не е никакво преувеличение, нахендрихме се на най-студената сутрин на сезона, не можехме да си държим ръцете повече от десетина секунди без ръкавици. Въпреки студа успях да направя няколко излишни кадъра, като един обаче се получи достатъчно добре:
Прибрах се сравнително доволен от старта на снимачния месец.
За продължението му обаче се лъжех. От тогава на сетне успях да пропусна всичко хубаво, което се случи – то не бяха зверски бури по морето, невиждан от години ледоход по Дунав…надеждите остават за следващи сезони.
Месецът си течеше с по двайсет и четири часа на денонощие, а аз нямах възможност да снимам. Постепенно тази публикация заплашваше да свърши до тук. Последва обаче една почивна седмица, която даде резултати. Започна се с едно посещение на зимна Копривщица съвместно с Ванката Миладинов. Идеята беше доста конкретна: нощна снимка на градчето от високо. Не беше никак трудно:
Прибрах се в мъгливия Ямбол без особени идеи как да си оползотворя оставащото време. Докато пътувах обаче, минавайки покрай Сливен ми щракна, че в конкретните условия може да се случи нещо подобно на ТОВА. Не се бях излъгал, парк “Сините камъни” над Сливен предоставя идеални условия за снимане, когато Тунджанската долина е покрита от мъгла:
Градските светлини постеппно започнаха да прозират под млечното покривало:
Нощта постепенно се спусна и пуснах да се прави снимката, която си бях намислил. След около два часа чакане и потропване в тъмното на фона на разни странни животински звуци (някой да познава птица, която звучи все едно някой си прочиства гърлото?) се получи това:
На следващия ден отново беше мъгливо, което не беше за изпускане, но този път си доведох и компания за да мине времето по-приятно. Мъглата не беше толкова гъста и снимката се получи малко по-никаква:
Времето, което си бях отделил за нощна снимка изтече, но по някаква причина на нас не ни се прибираше още. Заиграхме се с някакви челници, като в главата ми постепенно кристализира идея за кадър, която всъщност е компилация от тези две снимки на други фотографи:
С няколко опита успяхме да нацелим кадъра, който исках, не без помощта на един от приятелите ми, който натискаше спусъка, докато аз позирах като Артър Дент, но без хавлиената кърпа:
На следващия ден отново се върнах, понеже си бях харесал един ракурс на скалите, който предния ден пропуснах по технически причини. Времето този път беше от онзи тип, който носи славата на Сливен, като един от най-ветровитите градове. Успях да се задържа около половин час преди да полудея от студ и нерви, понеже просто беше невъзможно да се снима нормално. Този ракурс обаче ще бъде повтарян идните години, когато слънцето застане в правилната посока:
Тези три залезни посещения на Сините камъни ми спасиха публикацията, а и ми дадоха идеи за бъдещи посещения. Определено бях подценил тази част на Балкана, но грешката си е моя.
Предстои Март, който принципно е един от сложните за снимане месеци. Надявам се да ме изненада приятно.
Лека от мен 😉
Also posted in галактическият стопаджия, Копривщица, местност Ямурджа, нощна фотография, Сливен