Дремя си пред клавиатурата с кафето, лъха ме някакъв бриз и всячески се надявам рапортът за този месец да се напише сам.
Това второто изречение го пиша след десетина минути зяпане ту на монитора, ту на морето от среща. Съжалете ме, моля Ви, трудно ми е…
Почвам.
Юни стартира бавно. Явно настройката ми за снимане леко бе изместена от настройката ми за отпуск. Случваха се разни фото-разсейки, като тази:
Небесното цунами от края на Май беше понапълнило язовирите, което за мен от две години значи задължително посещение на Жребчево, за да видя потъналата църква. Ами потънала си беше, но точно пред нея имаше цял рибарски катун от абстинентни въдичари – бях се появил в първите дни след вдигането на забраната за риболов. Отдъхнах си, че залезът не предложи нищо особено, освен това рядко светлинно явление:
За небесната шаренийка повече има ТУК.
По-голямата част от месеца имах удоволствието да изкарам на любимо мое място от Черноморието – къмпинг Арапя. Стабилното лятно време обаче не предостави много опции за снимане, а в резултат на специфичния ритъм на живот успях да пропусна единственият интересен изгрев. Поне го видях.
В помеждутъците все пак си крадях по някой кадър:
Други кадри правех просто за спомен от определени моменти:
В предни публикации бях споменавал, че за Юни-Юли имам много конкретни планове без особена идея за реализация. Задачата беше да снимам светулки. Подозирам как ви звучи, но това ми е фикс-идея от години.
Реализацията се оказа сложна: как все пак снимащ нещо, за което не знаеш почти нищо, но пък за сметка на това си нямаш идея къде да намериш ? Мм??
Ами четеш като луд всякаква информация, разпитваш всевъзможни хора, които евентуално биха могли да знаят нещо, подготвяш се по всякакви параграфи и на края просто тръгваш на някъде с надеждата за нещо интересно.
Самите гадини не се оказаха чак толкова трудни за намиране. На практика почти всяка по-отдалечена от цивилизацията гора бъка от тях. Първото ми ходене беше разузнавателна мисия. В един момент обаче се оказах в светлинната лудница на горския сумрак, бясно сменящ настройки. Беше някакво начало, но все пак оставаха техническата и художествена част на нещата. Техническата я реших бързо с няколко тестови кадъра. Художествената обаче се оказа много трудна. Бях се напъхал в едни речни лонгози, които бяха почти невъзможни за придвижване, да не говорим за снимане. За хилядите комари няма нужда да споменавам.
Резултатът е това:
От една страна бях доволен, че успях да ги снимам, но от друга знаех, че съм далеч от снимката, която исках. Последваха още ходения, едното от които не даде абсолютно никакъв резултат. От последното стана това:
Повече от тази гора едва ли можех да изстискам, прекалено е сложна за композиране. Все пак манията ми от части бе задоволена. Подчертавам отчасти…
Така бавно и полека дойде тридесети Юни, хипарите станаха повече от светулките и преполовихме годината. От към фотография, миналия месец го пиша “слънчев” (това е като “дъждовен” за строителите), чакаме Юли с надеждата следващия рапорт да е по-стойностен.
Лека от мен 😉