Харесвам кометите. Преди двайсетина години всяка възможна нощ излизах да гледам прословутата Хейл-Боп, която се задържа доста време, но тогава не бях толкова навътре във фотографията, за да я заснема качествено, за което ама много ме е яд. За това сега изтръпвам при всяка една новина за предстоящи срещи от такъв вид, което обаче се случва рядко – някъде около два пъти на десетилетие.

Обяснимо тогава беше вълнението ми, като прочетох, че за около десетина дни през Март от Северното полукълбо ще може да се наблюдава красавицата PANSTARRS (кръстена е на акронима на някакъв голям астрономически проект). Когато обаче настъпи конкретният времеви прозорец, времето упорито се бъзикаше с мен: или беше облачно по цял ден, или се заоблачаваше точно по залез и в посоката, в която би трябвало да се види кометата. Бях все пак сравнително спокоен, че за десетина дни все ще се случи поне един ясен залез (мисъл, която съм сигурен, че ще си припомням иронично в бъдеще, когато ще пея народни песни, че няма никакви интересни облаци…).

Така се и случи, в първия възможен момент се занесох наблизо извън града, за да имам изглед към нисък и тъмен хоризонт. Намирането на самата комета обаче се оказа малко по-трудно, а вкарването и в смислен кадър – почти невъзможно пред вид мястото, което бях избрал. Все пак нещо излезе:

Определено имах по-високи очаквания за тази комета, но не стана. 2013-та обаче може да се окаже особено добра, ако се сбъднат дори и част от прогнозите за кометата ISON.

Чакаме 🙂